Робърт кимна.
— Не.
— Какво имаш предвид?
— Теорията ти е скапана, ченге. — Питър отново погледна снимката и очите му омекнаха. — Някои от нас наистина се мотаеха заедно. — Посочи последното момиче вдясно. — Дебс, едното от момичетата, които казваш, че са убити, беше една от тях. Както и Манди. — Елдър посочи Аманда Райли. — Но другото момиче, което е умряло… Как й беше името?
— Джесика Пиърс.
— Не съм я виждал. Тя не излизаше с нас. Нито онази другата. Затова убиецът не може да преследва старата ми улична банда.
— Колко души бяхте?
Питър се замисли.
— Осем, заедно с мен.
Хънтър извади друга снимка от найлоновата папка и я плъзна по масата. Затворникът насочи вниманието си към нея. Слаб мъж с добре подстригана руса коса, който небрежно се беше облегнал на бяла стена, снимката на все още неидентифицираната първа жертва, която бяха взели от къщата в Малибу. Робърт внимателно наблюдаваше очите и изражението на Елдър, който позна мъжа за пет секунди.
— Той беше първата жертва — съобщи Хънтър.
Питър не каза нищо.
— Този човек беше ли член на уличната ви банда?
Елдър отново сложи ръце на коленете си и се замисли, преди да отговори:
— Стратър беше най-смахнатото копеле, което съм срещал.
104.
Робърт леко сбърчи чело.
— Стратър?
— Така му викахме. Той беше запален почитател на „Кис“ и „Стратър“ беше любимата му песен.
— Хубаво парче — съгласи се Хънтър.
Този път усмивката на Питър беше искрена.
— Той беше гадно копеле, но страхотен пич. Ако в бандата имаше водач, това беше Стратър. Не се страхуваше от нищо, освен от оси. Беше алергичен към тях. Долетеше ли оса, той офейкваше като мълния.
— В гимназията в Комптън ли учеше?
Елдър се засмя.
— И мъртъв не можеха да го докарат в училище. Стратър мразеше образованието. Казваше, че може да научи всичко, което му трябва, от улицата. — Той отново се вгледа в снимката и тъжно поклати глава.
— Как беше истинското му име?
— Да ме вземат дяволите, ако знам. Познавахме се само от улицата. Знам името на Брет, защото учехме в едно училище. На улицата наричахме всички с прякори. Стратър, Манди, Дебс. Брет беше Би Ес, но това не означаваше Брет Стюарт. Аз бях Кикър. Имаше Джей Джей, Дабъл Ди и Липс6. — Елдър забеляза заинтригувания поглед на детектива и поясни: — Джей Джей беше откачено, мършаво копеле, Дабъл Дий беше чернокож и вечно танцуваше, а Липс беше знойна пуерториканка. Тя имаше най-сексапилните устни, които съм виждал или целувал. — Той се усмихна, докато си спомняше.
— И никога ли не си ги наричал с истинските им имена?
— Не — невъзмутимо отвърна Питър. — Не знаех истинското име на Стратър или Джей Джей. Странно ми беше да произнасям името на Липс. Дабъл Ди беше нещо като Дарнъл или Даръл.
— Дабъл Ди — Дарнъл Дъглас. — Робърт предпочете да не споменава нищо засега. Искаше да идентифицира двамата останали членове на бандата. — Ами Джей Джей и Липс? В гимназията в Комптън ли учеха?
— Не.
— И те ли бяха улични хлапета като Стратър?
— Не. Учеха някъде, но не беше в гимназията в Комптън. Не знаех къде учат и не ме интересуваше. Всичките мразехме училището. Мисля, че те двамата напуснаха като мен.
Хънтър извади годишника на гимназията в Комптън.
— Може ли да те помоля само за едно последно нещо? — Сложи годишника пред Елдър, който озадачено повдигна вежди. — Би ли погледнал годишника и посочил учениците, с които се заяждахте най-много?
— Защо? Вече ти казах, че теорията ти не струва. Убиецът е очистил момиче, което не беше в бандата.
Време беше Робърт да изиграе последния си коз. Той извади снимка на Дарнъл Дъглас и я сложи на масата.
— Познаваш ли го?
Питър погледна фотографията и след няколко секунди се намръщи. Той изви тяло напред и взе снимката.
— Мамка му. Това е Дабъл Ди — ухили се. — Напълнял е.
Хънтър си пое дълбоко дъх.
— Той беше намерен убит вчера.
Затворникът рязко вдигна глава.
— Убиецът е същият. — Робърт трябваше да разсъждава бързо. — Джесика Пиърс може и да не е била член на бандата ви, но вероятно го е раздразнила по някакъв начин. Може би убиецът е бил влюбен в нея и тя му се е подиграла и го е поставила в неудобно положение пред другите. — Той отново посочи снимките: — Пътищата на Брет, Стратър, Дабъл Ди и момичетата не са се пресичали в живота им на възрастни хора. Всичките са тръгнали по различен път. Нищо не свързва петте жертви, освен училищните дни и старата ви банда. Това не е случайно съвпадение.