Робърт Шекли
Екзистенц-минимум
Карин реши, че сегашното му настроение се дължи на самоубийството на Милър миналата седмица. Все пак фактът, че си даваше сметка за това, не успя да прогони от главата му мрачните, безформени страхове. Беше глупаво — самоубийството на Милър не го засягаше изобщо.
А защо този дебел, добродушен човек бе посегнал на живота си? Милър бе притежавал всичко, за което си струва да живееш — жена, деца, добра работа, чудесните луксозни екстри на епохата. Защо го беше направил?
— Добро утро, скъпи — поздрави го жена му, когато седна на масата за закуска.
— Здравей, скъпа. Здрасти, Били.
Синът му изсумтя нещо.
Просто не можеш да разбереш хората, каза си Карин и набра кода за закуската си. Храната беше чудесно приготвена и сервирана от новия автоготвач на „Авиньон Електрик“.
Лошото настроение обаче продължаваше да упорства и това особено го дразнеше, защото искаше тази сутрин да е във върховна форма. Беше почивният му ден и се очакваше да дойде финансистът от „Авиньон Електрик“. Денят беше важен.
Изпрати сина си до вратата.
— Приятен ден, Били.
Синът му кимна, намести чантата си и тръгна на училище, без да отговори. Карин се зачуди, дали нещо не тревожи и него. Надяваше се да не е така. Един в семейството бе повече от достатъчно.
— Ще се видим скоро, скъпа. — Целуна жена си, когато тя тръгна на пазар.
Във всеки случай, мислеше той, докато наблюдаваше как се отдалечава по алеята, тя поне е щастлива. Питаше се колко ли ще похарчи в магазина на „Авиньон Електрик“.
Погледна часовника си и установи, че до идването на финансиста остава половин час. Най-добрият начин да се отървеш от лошото настроение, каза си, е да го удавиш. И тръгна към банята.
Банята беше блестящо чудо от пластмаса и луксът й поуспокои мислите му. Хвърли дрехите си в автоматичния Чисто-гладач на А. Е. и регулира струята на душа малко над „ободряващо“. Водата, с температура пет градуса по-висока от тази на кожата, обля бялото му тяло. Фантастично! После отпускащият масаж с автоматичната авто-кърпа на А. Е.
Великолепно, мислеше си, докато апаратът разтриваше и мачкаше вдървените му мускули. Би трябвало да е фантастично, припомни си той. Авто-кърпата на А. Е., заедно с наставката за бръснене, му бе излязла триста и тринайсет долара, заедно с данъка.
Но си струва, каза си, когато самобръсначката на А. Е. излезе от гнездото си и премахна наболата му брада. В края на краищата какъв беше смисълът да живееш, ако не можеш да се насладиш на подобен лукс?
Изключи авто-кърпата и усети приятното парене по кожата си. Би трябвало да се чувства отлично, но не беше така. Самоубийството на Милър продължаваше да гризе ума му, унищожаваше покоя на почивния му ден.
А не го ли безпокоеше и нещо друго? Разбира се, с къщата всичко беше както трябва. Документите му бяха в ред и можеше да посрещне финансиста спокойно.
— Да не би да съм забравил нещо? — попита се той гласно.
„Финансистът на «Авиньон Електрик» ще бъде тук след петнайсет минути“ — прошепна Автоматичният стенен освежител на паметта в банята.
— Знам. Има ли нещо друго?
Освежителят на паметта започна да изрежда записаните данни — да се погрижи за поливането на моравата, да провери реактивната кола, да купи агнешко за понеделник и така нататък. Все още не беше намерил време за тези неща.
— Добре, добре. Достатъчно.
Остави се на автомата да го облече и той умело уви около кокалестото му тяло нова гама тъкани. Тоалетът му приключи с модния мъжки парфюм и Карин тръгна към всекидневната покрай подредените до стените апарати.
Хвърли поглед към циферблатите на приборите и се увери, че всичко в къщата е в ред. Чиниите от закуската бяха дезинфектирани и подредени, прахта беше избърсана, мебелите — лъснати, дрехите на жена му — окачени в гардероба, ракетите играчки на сина му — прибрани обратно в шкафа.
Престани да се тревожиш, хипохондрик такъв, каза си той ядосано.
Вратата обяви:
— Господин Патис от „Авиньон Електрик“.
Карин отвори уста, за да нареди на вратата да го пусне да влезе, но погледът му се спря върху автоматичния барман.
Боже мой! Защо не помисли по-рано за него?
Автоматичният барман беше произведен от „Кастайл Мотърс“. Беше го купил в момент на слабост. Човекът от А. Е. нямаше да погледне на това с добро око, защото А. Е. държеше да продава своята собствена марка.
Избута автоматичния барман в кухнята и нареди на вратата да се отвори.
— Желая ви много добър ден, господине — каза господин Патис.
Господин Патис беше висок, внушителен мъж, облечен съвсем консервативно в туид. Ъгълчетата на очите му бяха сбръчкани като на човек, който се смее често. Той се усмихна радушно, стисна ръката на Карин и огледа претрупаната всекидневна.