— Махайте се! — отблъсна я Елмира.
— Вие, госпожо, сте едва втората по несръчност жена в Грийн Таун, Илинойс. Не можете да седнете, без столът да се свие под вас като акордеон. Не можете да станете, без да настъпите котката. Не можете да излезете на полянка, без да паднете в кладенец. Вашият живот е един дълъг упадък, Елмира Алис Браун. Защо не си го признаете?
— Неприятностите ми не се дължат на несръчността ми, а на това, че се намирате на миля от мен, когато изпускам тенджера с фасул или си пъхам пръста в контакта.
— Госпожо, в град като този всеки се намира на миля от всеки друг.
— Значи признавате, че сте били наоколо?
— Да, признавам, че съм се родила тук, но в момента какво ли не бих дала да се бях родила в Кеноша или Сион. Елмира, идете при зъболекаря си да види какво може да направи със змийския ви език.
— О! — възкликна Елмира. — Ох, леле, ох!
— Наистина прекалихте. До този момент не се интересувах от магьосничество, но май ще се заема. Я чуйте! Невидима сте. Докато стояхте и се разправяхте, аз ви омагьосах. Сега изобщо не се виждате.
— Не сте!
— Разбира се — призна вещицата, — аз никога не съм ви забелязвала, госпожо.
Елмира измъкна джобното си огледало.
— Ето ме!
Вгледа се по-внимателно и ахна. Посегна, сякаш към струните на арфа, и отскубна един косъм. Повдигна го като Веществено доказателство номер едно. — Никога досега не съм имала бели косми!
Вещицата се усмихна очарователно.
— Сложете го в буркан застояла вода и до утре ще се превърне в земен червей. Елмира, няма ли да се погледнете най-сетне? През всички тези години обвинявате другите за собствените си нескопосани крака и леви ръце! Някога да сте чела Шекспир? Той има малки сценични указания — вълнение и суматоха. Ето това сте вие, Елмира. Вълнения и суматоха! А сега се махайте оттук, преди да съм ви направила цицини на главата и да ви предизвикам газове нощем! Марш!
Размаха ръце във въздуха, сякаш Елмира бе някакъв облак.
— Господи, ама че мухи има това лято!
Влезе и сложи райбера.
— Дотук бяхме, госпожо Гудуотър — каза Елмира и скръсти ръце. — Ще ви дам една последна възможност. Оттеглете кандидатурата си за председател на ложата или се изправете лице в лице с мен и гледайте как ще ви отнема поста с честна борба. Ще доведа Том с мен. Невинно и добро момче. А невинността и добротата ще победят утре.
— Не ме смятайте за толкова невинен, госпожо Браун — обади се момчето. — Мама казва…
— Млъквай, Том! Щом съм казала, значи си добър! Ти ще бъдеш дясната ми ръка, момче.
— Да, госпожо.
— Разбира се — продължи Елмира, — стига да преживея тази нощ. Тази дама ще ми прави восъчни кукли и ще забива ръждиви игли в сърцата им. Том, ако утре по изгрев намериш в леглото ми голяма съсухрена смокиня, ще знаеш кой е виновен. И гледай как госпожа Гудуотър ще бъде председател, докато не навърши сто деветдесет и пет.
— Хайде и вие, госпожо — рече госпожа Гудуотър. — Та аз сега съм на триста и пет. Навремето ме наричаха ТЯ. — Насочи пръст към улицата. — Абракадабра-зимити-ЗАМ! Е, какво ще кажете?
Елмира избяга от верандата.
— Утре ще се видим! — викна тя.
— До утре тогава — рече госпожа Гудуотър.
Том сви рамене и последва Елмира, като риташе мравки.
Елмира пресече тичешком пред един гараж и изкрещя.
— Госпожо Браун! — извика Том.
От гаража на заден ход излизаше кола. Мина право през десния палец на Елмира.
През нощта кракът я болеше. Тя стана, слезе в кухнята, хапна малко студено пиле и си направи спретнат и точен списък. Първо, болежките от миналата година. Три простуди, четири леки стомашни проблема, едно подуване, артрит, лумбаго, нещо като подагра, силна бронхиална кашлица, наченки на астма, петна по ръцете, възпаление на ухото, от което се клатушкаше като пияна няколко дни, болки в гърба, главоболие и гадене. Разходи за лекарства — деветдесет и осем долара и седемдесет и осем цента.
Второ, потрошените неща в къщата за изминалите дванадесет месеца: две лампи, шест вази, десет чинии, един супник, два прозореца, един стол, една възглавница на дивана, шест чаши и една призма от кристалния полилей. Обща сума — дванайсет долара и десет цента.
Трето, страданията й през тази нощ. Пръстът, през който бе минал автомобилът, я болеше. Раздразнен стомах. Схванат гръб, туптящи крака. Очи като горещи топчета памук. Език, сякаш близал кърпа за прах. В ушите й звънеше. Цена? Тръгна към леглото, пресмяташе.