Десет хиляди долара за личните й страдания.
— Опитай да уредиш това извън съда — каза си полугласно.
— А? — обади се в просъница мъжът й.
Тя легна.
— Просто отказвам да умра.
— Какво?
— Няма да умра! — отсече тя, вперила поглед в тавана.
— Винаги съм го казвал — каза мъжът й и отново захърка.
На сутринта госпожа Елмира Браун стана рано и отиде в библиотеката, оттам мина през аптеката и се прибра. Мъжът й Сам се върна по обед с празна чанта и я завари да забърква всякакви химикали.
— Обядът е в хладилника — каза Елмира, бъркаше някаква зеленикава каша в голяма чаша.
— Боже мили, какво е това? — попита съпругът й. — Прилича ми на млечен шейк, оставен на слънце за четиридесет години. Май и плесен си има.
— Против магията трябва да използваш магия.
— Да не мислиш да изпиеш това?
— Точно преди да отида в ложа Орлови нокти за голямото представление.
Самюъл Браун помириса буламача.
— Ще те посъветвам нещо. Първо се качи по стълбите и после го пий. Какво има вътре?
— Сняг от ангелски криле… е, всъщност е ментол, за да охлади адските пламъци, които те изгарят, така пише в книгата от библиотеката. Сок от свежо откъснато грозде, за да бъдат мислите ясни пред тъмните видения. Червен ревен, винен камък, бяла захар, белтък, изворна вода и пъпки детелина, със силата на земята в тях. Ох, мога да продължавам цял ден. Има го в списъка, добро против зло, бяло срещу черно. Ще победя!
— И още как — каза мъжът й. — Въпросът е дали ще го разбереш?
— Мисли си хубави неща. Отивам да взема Том за талисман.
— Горкото момче. Невинно, както казваш, а ще бъде разкъсано член по член в изборния ден на ложа Орлови нокти!
— Нищо няма да му стане. — Елмира прибра бълбукащия буламач в кутия от овесена каша, затвори капака и излезе, без да закачи роклята си някъде или да скъса чорапите си за деветдесет и осем цента. Осъзна това и без произшествия стигна до дома на Том, който я чакаше с белия си летен костюм, както му бе поръчано.
— Пфу! — смръщи се Том. — Какво има в тая кутия?
— Съдба — отвърна Елмира.
— Надявам се — рече Том и тръгна на две крачки пред нея.
Дамска ложа Орлови нокти бе пълна с дами, които се гледаха в огледалца, опъваха поли и се питаха една друга дали комбинезоните им не се виждат под роклите.
В един часа госпожа Елмира Браун се изкачи по стълбите заедно с момче в бели дрехи. Момчето си бе запушило носа и затворило едното око, така че не виждаше добре къде ходи. Госпожа Браун огледа присъстващите, после кутията, отвори капака й, погледна вътре, ахна и я затвори, без да изпие нито капка от буламача. Тръгна през залата, а след нея тръгна шумолене като от тафта — всички дами шепнеха зад гърба й.
Седна заедно с Том. Горкото момче изглеждаше по-нещастно от всеки друг път. Отвореното му око огледа дамското сборище и се затвори само. Елмира отново извади кутията и бавно изпи съдържанието й.
В един и половина председателят госпожа Гудуотър удари с чукчето и всички с изключение на две дузини дами млъкнаха.
— Дами — обърна се тя към лятното море коприна и дантели, белязано тук-там с бяло и сиво, — време е за избори. Но преди да започнем, мисля, че трябва да дам думата на госпожа Елмира Браун, съпруга на нашия виден графолог…
Лек смях премина през залата.
Елмира сръга два пъти Том в ребрата.
— Какво е графолог?
— Не знам — яростно прошепна Том със стиснати очи и усети как лакътят го ръгна още веднъж в тъмното.
— … съпруга, както казах, на нашия виден експерт по почерци Самюъл Браун… (още смях) …от Пощенска служба — продължи госпожа Гудуотър. — Госпожа Браун иска да сподели с нас някои свои виждания. Госпожо Браун?
Елмира стана. Сгъваемият й стол се обърна и се затвори като мечи капан. Тя подскочи и се опита да запази равновесие, като изиграе няколко стъпки степ.
— Имам много неща за казване — рече тя.
Държеше празната кутия от овесена каша и Библията в една ръка. С другата сграбчи Том и тръгна към подиума; по пътя закачи няколко лакътя и им измърмори: „Гледайте къде ходите!“ и „По-внимателно!“ Накрая стигна целта си, обърна се и събори чашата с вода от масата. Изгледа свирепо госпожа Гудуотър и я остави да изтрие мокрото с мъничката си носна кърпичка. После тържествуващо извади празната чаша от кутията и я показа на госпожа Гудуотър.
— Знаете ли какво е това? — прошепна тя. — Сега е вътре в мен, госпожо. Около мен има вълшебен кръг. Никакъв нож не ще се промъкне през него, никаква брадва не ще го разкъса.