— Елмира, обещавам, кълна се, само да оживееш, само да не умреш… Елмира, чуй ме! Отсега нататък ще използвам магията само за добро. Никаква черна магия, вече ще има само бяла. До края на живота си, ако зависи от мен, никога вече няма да се спъваш в железни изтривалки, да си порязваш пръстите или да падаш по стълби! Рай, Елмира, обещавам ти рай! Само не умирай! Ето виж, вадя карфиците от куклата! Елмира, кажи нещо! Кажи нещо и седни! И ела горе за нови избори. Обещавам, че ще те провъзгласим за председател на ложата, нали, дами?
При това всички дами заплакали толкова силно, че трябвало да се подпират една на друга, за да не паднат.
Стоящият горе Том решил, че оплакват покойница.
Бил на половината път надолу, когато се сблъскал с дамите. Изглеждали така, сякаш току-що край тях е гръмнал динамит.
— Направи път, момче!
Първа вървяла госпожа Гудуотър, смеела се и плачела.
След нея била госпожа Елмира Браун и правела същото.
Следвали всички сто двадесет и три дами от ложата, без сами да знаят дали се връщат от погребение, или отиват на бал.
Том ги изгледал и поклатил глава.
— Вече нямат нужда от мен — казал. — Абсолютно никаква нужда.
Затова тихичко слязъл надолу, преди да са забелязали липсата му, като през цялото време не пускал парапета.