Владимир Колев
Елегантен вариант
Гледката бе направо затрогваща… Мъж и жена някъде около тридесетте, паднали един срещу друг на пода на неголям хол. От тила на мъжа стърчи малка стреличка. По главата на жената има цял таралеж от същите стрелички. Тя е разперила безпомощно ръце. А ръцете на дебеланкото са протегнати към нея. В някакъв порив на нежност, вероятно. Опитал се е да я достигне и може би, да я погали. Но за докосването не са достигнали два-три сантиметра.
Именно този порив смущаваше инспектор Жано. Иначе, фактите имаха своята логика.
В началото бе любовта. Любов, много, много любов. Обикновена, опустошителна, неустоима, нетърпяща съвети любов… Нали знаете как през последната година в колежа избухва масова епидемия… Някои, които преди това не са се забелязвали, изведнъж хлътват буквално безумно един по друг. И решават, че раздялата е равнозначна на смърт. А всеки иска да живее…
Леон имаше хубав прякор — „пух“. Бе нисичък дебеланко с бели и сочни бузки. Лицето му бе гладко, без следи от досадното акне, което така често тормози момчетата на неговата възраст. Във фигурата и излъчването му имаше нещо женствено, което подхранваше клюките за грехове с други хлапета, но нищо достатъчно достоверно така и не изплува. Пък и да е имало нещо, то си остана грешка на младостта.
Тогава го забеляза Силви. И не само го забеляза…
Доскоро тя минаваше за обикновена завързанячка, която не е в състояние да свали едно гадже. Липсваше й самочувствие. И по-важното. Липсваха й основни познания по същността на мъжката колежанска психика. Отсъствието на успехи на любовния фронт се компенсираше с настървено учене — минаваше за зубър от класа. Но на един от изпитите седна заедно с Ким, сексбомбата на колежа. Ефектът от този епизод бе двустранна полза. Ким даде великолепни отговори и по трите въпроса, а Силви се обзаведе с приятелка, за която мъжете бяха отворена книга.
Един следобеден инструктаж бе достатъчен. Хлапетата с навирени носове се оказаха не проблем, а временно недоразумение. Играеше се с познати карти — изблик на любов и загуба на интерес; съпричастност и оттегляне в момента, в който си най-необходима; двусмислени думички и невинни погледи.
Все познати неща? Знаете как се лови риба — важното е стръвта да се движи…
Така се случи, че Силви реше да опита първо с Леон. Всичко стана като по ноти. Пухкавият дебеланко поддаде веднага. И започна познатата история — любов, много, много любов…
Непосредствено след завършването се ожениха.
Всъщност, Леон не бе лоша партия. Наистина, правеше впечатление на възтъпичък, но бе чудесен техник. Нямаше проблем да се намести на първо време в една магазинна верига за продажба на разни машинарии. Ценяха го, защото бе симпатичен и непосредствен с клиентите.
При Силви нещата не тръгнаха така гладко. Мина около година докато си намери работа, която… Ами, меко казано — не предизвикваше възторг в нея.
Иначе, животът си вървеше по коловоз. Леон успя да убеди родителите, своите и на Силви. Събраха пари и купиха къща — етаж от два апартамента и огромен гараж отдолу, който за дни се превърна в работилница. Главата на дебеланкото обясни на златните му ръце каквото трябва. След месец приспособленията, които вечерно време изработваше, тръгнаха по магазините. След още два Леон напусна работа и задвижи собствен бизнес. След около половин година отпадна необходимостта Силви да ходи да се блъска с неща, които не са й приятни.
Родителите на Силви бяха доволни от избора й. Вярно, Леон не блестеше, но се оправяше с живота. И уреждаше нелошо живота на дъщеря им. Какво повече можеш да искаш от един зет? Наистина, кой знае защо не се появяваха внуци. Но днес младите предпочитат да се подредят отвсякъде, а после да мислят за деца.
И Силви бе доволна. Постепенно навлизаше в състоянието на приятно безделие, което някои определят като възможност за свободен избор. Появата на деца наистина би усложнила нещата. След време разбра, че въобще не могат да се появят. Даже се стресна! Но лесно се досети — може би не трябва да се взира само в себе си? Съмнението се превърна в увереност, след като се наложи да направи тайно аборт. С Жул нямаше проблеми.
Последва развода. Добрякът-дебеланко се оказа обикновен злобар. От съдебния спор направиха спорт. Всеки опита да изгони другия от къщата. Леон вече бе отворил малък цех. А Силви живееше при Жул, за когото се омъжи. Отказа да предостави своята половина от къщата на бившия си мъж. Нито като вариант за уреждане на сметки, нито като обикновена, свободна продажба.
От време на време отиваше до своята половина. Ей така, за да се помотае из стаите. Избираше време, когато знаеше, че Леон си е в къщи. Хлопаше врати, пускаше душа, включваше телевизора. Бе доволна, че дебеланкото от другата страна беснее.