— Само тебе бих могла да помоля за такова нещо. Ти би могла да направиш и една обикновена операция.
— За обикновена операция ли става дума? Разбирам. Само че това няма никакъв смисъл — каза Кира и леко поклати глава.
— Ти можеш да извършиш операцията, нали?
— Да, мога. Но е забранено, би трябвало да го знаеш.
— Разбира се. Затова и дойдох при тебе, да се посъветвам. Няма смисъл да ти казвам, че много хора го правят тайно.
— Тия хора обаче ако ги хванат, плащат големи глоби. Освен това след третия път ги пращат в затвора. Това са големи неприятности. Откажи се и си направи пластична.
Аз обаче настоявах и продължавах да увещавам Кира.
— Много държа на тази операция. Както ти казах преди малко, сега имам много пари. Освен това, щом постигна целта си, може да върнем всичко както си е сега и ти няма да имаш никакви неприятности.
— Тъй като за това ме молиш ти, Акико, не мога да ти откажа. Но трябва да знаеш, че една такава операция води до големи промени в психиката на човека.
Кира се усмихна малко странно. Нейният отговор обаче ме зарадва.
— Цели пет месеца прекарах сама в космоса, така че имах достатъчно време да обмисля решението си.
Кира ме погледна с широко отворени очи — ясен знак, че ме е разбрала.
— Сега вече всичко ми е ясно. Ти си прекарала сама в ракетата пет месеца и си започнала да преувеличаваш значението на мъжете. Мисля, че като постоиш известно време на Земята, тези мисли бързо ще се изпарят от главата ти. Операцията, която искаш да ти направя, не крие някакви особено вредни последствия, но по-добре се откажи.
Аз обаче нямах никакво намерение да се отказвам от нещо, което вече бях твърдо решила.
— Може би си права в известна степен. Въпросът обаче не е само в това, че съм била сама в космоса. Искаш ли да ти разкажа за какво си мислех през цялото това време? — Аз допих останалата в чашата течност и продължих: — След като се оказах в космическото пространство, имах чувството, че съм самотно сираче. Всичко, което можех да видя, освен кометата, беше Слънцето, Земята и безбройните звезди, които светеха със спокойна светлина. Гледката наистина беше прекрасна, но едновременно с това страшно силно започнах да усещам времето. То като че ли стоеше неподвижно, а се променях аз. На Земята времето може да се определя от движението на съзвездията, а в космоса имах чувството, че самата аз съм се превърнала в устройство за измерване на времето. Съзвездията не променят разположението си, Слънцето през цялото време блести по един и същ начин, няма ден, няма нощ. Само аз бях като часовник, който върви много бързо. Имах чувството, че в безкрайния космос единствено аз се носех по течението на Времето и остарявах с всеки изминат час.
— Хм, нима когато човек живее на Земята, не стига до подобни мисли? Аз никога не съм летяла в космоса, но и мен ме обхващат такива настроения.
— Там, в космоса, страшно започва да ти се иска освен теб самата да се промени и още нещо. Но вътре в ракетата нищо не се променя. Телевизията ли? Това са само развлекателни програми, които се излъчват от Земята и се препредават от изкуствените спътници.
— Като говорим за телевизионните програми, в последно време не можем да се отървем от разни семейни драми, нали?
— Така е, но това е още по-лошо. Когато си сама в ракетата и гледаш семейни драми по телевизията, струва ти се, че като завърши изследването, вече ще бъдеш много стара. Странно е, защото толкова съм летяла в космоса, а за първи път изпитвам подобно чувство.
— Това сигурно идва с възрастта.
В думите на Кира нямаше ирония, тя просто се беше настроила в тон с мислите на Акико. Лицето й беше сериозно.
— Тогава започваш да търсиш в далечината малката синя блестяща Земя, която се върти, и като я намериш, дълго й се любуваш. Обхваща те страстно желание час по-скоро да се върнеш на Земята, да заживееш така, както живеят всички, и да остаряваш така, както остаряват всички. Не зная дали можеш да ме разбереш!
— Разбирам те.
— Ето защо у мене се появи желанието да си намеря съпруг и да заживея нормален семеен живот. Това е причината да дойда при теб, след като се върнах от космоса.
— Затова ли настояваш да ти направя тази операция? След това, което ми разказа, би ми било още по-трудно да ти откажа.
Лицето на Кира изразяваше загриженост, но не беше останала и следа от предишната неотстъпчивост.