— Благодарение на тебе, Кира, аз също станах красавица, но в днешно време всеки може да стане красив, а само с красота не можеш да привлечеш един мъж. Аз дълго време се занимавам с изследването на космоса и нямам много опит в тази област. За да се харесаш на един мъж, трябва най-напред да го държиш на разстояние. Но ако се харесаш на мъжа само с външния си вид, след време той ще започне да възприема дори луничките ти като брадавици и бързо ще го загубиш.
— Права си, така е. Винаги се вълнувам, когато правя подобни операции. Ако се разбере, ще трябва да заплатя голяма глоба.
По всичко личеше, че Кира е готова да се съгласи. Усетих го и се опитах да я разчувствувам съвсем.
— От това може би ще зависи целият ми живот, трябва да ми помогнеш!
— Така ме молиш, че не мога да ти откажа. Само дето ще ми бъде много неприятно, ако се стигне до глоба — мърмореше Кира. — Добре, ще направя операцията. След една седмица обаче ще дойдеш, за да върна всичко на мястото му.
Кира най-после се съгласи, аз скочих от стола и се хвърлих към нея.
— Наистина ли ще я направиш? Толкова се радвам! Да знаеш колко съм ти благодарна!
— Само внимавай да не се издадеш! Започваме веднага, нали!
Кира стана от креслото и ме поведе към съседната операционна, в която се извършваха пластични операции. Преоблече се, включи ултравиолетовите лампи, чиято силна светлина унищожава бактериите, накара ме да легна на операционната маса и ми сложи упойка.
— Аз ще се приготвя, докато започне да действува упойката — каза Кира и започна да подрежда инструментите.
— Ще боли ли?
— Тази операция в сравнение с пластичните е много по-проста. Потърпи малко.
Изглежда, че упойката започваше да действува. Кира погледна часовника си и ме накара да легна по корем, оголи гърба ми и започна да реже с електронния скалпел. Аз не знаех дали тази операция е сложна или не, но като наблюдавах в страничното огледало с какво сериозно изражение на лицето работеше Кира, дълго време не смеех да я заговоря.
Мина известно време. Звуконепроницаемите стени поглъщаха лекия метален звън на хирургическите инструменти.
— Готово! Свършихме! — каза Кира, прибра инструментите и започна да си мие ръцете. Като видях това, аз се понадигнах внимателно.
— Не мога да повярвам, че всичко мина така бързо!
— Готово е. Освен това не остана никакъв белег, виж — и тя включи телекамерата. Не се забелязваше даже и следа от операцията на тила ми, където преди имаше кафява тръбичка.
— Сега оперативните методи не са като едно време.
Кира взе една гънка метална игла, която блестеше на светлината, и ми обясни: — Ето, точно такова нещо има сега под кожата на врата ти. То изпълнява функциите на антена, която е свързана с нервите, управляващи лицевите мускули.
— А къде е устройството, което изпраща електровълните?
— Ето го! — отговори тя и ми го подаде — беше голямо колкото човешка длан. Приличаше на малък пулт за дистанционно управление. — Погледни се сега в огледалото.
Застанах пред огледалото с апарата в ръка и набрах комбинацията за „усмивка“. Устройството излъчи съответните електровълни, които достигнаха до антената, присадена на гърба ми, след което, изглежда, импулсите минаха по нерва и задвижиха съответните мускули. Имах чувството, че започва да се променя изражението на лицето ми съвсем естествено и неволно вдигнах очи към огледалото. Оттам ме погледна собственото ми отражение, на лицето ми грееше най-прелестната усмивка, която бях виждала досега. Колко време бях прекарвала пред огледалото в напразни опити да се науча да се усмихвам очарователно, но все не ми се бе удавало. При това усмивката беше приветлива, мила, даже с оттенък на кокетство. В сърцето си усетих завист към собственото си изображение в огледалото, защото съзнавах, че аз самата не бих могла да се усмихна така очарователно.
— Така добре ли е?
— Не можех и да предположа, че съм такава. Страшно се радвам!
Изведнъж погледът ми се премрежи и от очите ми потекоха чисти сълзи. Набрала бях „радостни сълзи“. Но това бе станало без Кира да забележи.
— Ти си толкова щастлива, че започвам да си мисля дали и аз да не си направя такава операция! — каза тя развълнувано, но бързо се досети и добави: — Какво, ти пред мене ли започна да разиграваш театър?
— Не ми се сърди! Щом обаче успях да заблудя и самата тебе, това трябва наистина да е нещо съвършено! — казах аз и изключих устройството.
— Сега разбра ли защо правителството е забранило тези операции? Ако това се разпространи навсякъде, хората ще престанат да си вярват един на друг и в света ще настъпи пълен хаос.
— Сигурно е точно така, след като самата аз имам чувството, че не съм съвсем аз.