— Не сме се виждали толкова време, би ли искала да вечеряме заедно?
С връхчетата на пръстите си аз леко усилвах изразителността на набраната комбинация „женственост“.
— Благодаря, само че, господин Курода, ако сте зает… — отговорих аз. Сведох очи и мисля, че той разбра за какво става дума.
Курода така се зарадва, че лицето му засия от радост.
— Не, какво говориш, сам съм. Много се радвам, че те срещнах! — каза Курода и ме поведе, прегръщайки ме със силната си ръка през кръста.
През цялото време, докато вечеряхме, аз бях олицетворение на „грациозност“ и „изящество“. Наистина, по време на храненето мускулчетата на устата ми бяха малко ангажирани с други действия и гласът ми стана малко по-тих, но срещу това нищо не можеше да се направи.
— От снимките, които ми беше изпратила, разбрах, че си си направила пластична операция, но не съм предполагал, че си станала толкова хубава! — говореше той нежно, аз отговарях и през цялото време го наблюдавах внимателно.
Забелязах, че лицето му беше много нежно. Като студент беше къде по-грубовато. Но оттогава бяха изминали повече от четири години и може би впечатленията ми са започнали да избледняват. Възможно е през това време да се е променил много и характерът му, а може би всичко това да е така сега, единствено благодарение на действието на апарата, с който управлявам собственото си изражение и което го кара да се стреми към поведение на джентълмен.
— Казаха ми, че летиш в космоса… Как е там? — поддържаше той разговора, а аз отговарях.
От разговора ни разбрах, че той е един млад и сериозен човек. Този факт постепенно ме изпълваше с радост и започнах да усещам, че ми харесва. По-рано при подобни ситуации се чудех как да изразя това, което чувтвувах, но днес беше съвсем друго. Нагласих устройството на „обичам те“. Нямаше и съмнение, че и той по този начин възприемаше израза на лицето ми, защото, като приключихме с вечерята, ме попита:
— Не искаш ли да потанцуваме?
— С удоволствие — отвърнах аз.
Изпълняваха стари мексикански мелодии и той се оживи още повече. Бурните танци ме увлякоха и аз усетих как пламъкът се разгаря и в мене, затова незабелязано набрах комбинацията „страст“. Изглежда, бузите ми поруменяха и очите ми заблестяха, но и самата аз вътрешно преливах от радост.
Но какво всъщност ставаше? В началото, когато ми сложиха устройството и антената, най-напред нагласявах съответния израз на лицето и едва после осъзнавах съответното чувство. Сега обаче чувствата ми се разгаряха отвътре, а аз само търсех съответния за тях израз. Може би след като десетки пъти си повтарях „обичам този човек“, неусетно да съм се влюбила в него. Може би с мене беше станало както в старата поговорка: „Повтори десет пъти обичам те и наистина ще се влюбиш.“ А може би Курода да ме е харесвал от самото начало? В края на краищата от всичко това ми беше ясно само едно: изглежда, наистина се бях влюбила в Курода. Изтанцувахме няколко мелодии и той каза:
— Да си починем малко, какво ще кажеш?
Предложи да излезем в градината. До езерото имаше пейки. Във водата отразяваха разноцветните фонтани от светлина, бликащи от стените на високата сграда.
Сега сигурно ще започне да ми говори нещо. Може би ще поиска да се уговорим за следващата среща? А може би ще поиска нещо повече? За себе си бях решила да се съглася, каквото и да е неговото предложение. Усещах, че гърдите ми се надигат от възбуда и нагласих комбинацията „успокой се“. В такъв момент човек не трябва да е много развълнуван.
— Да поседнем — каза той, и аз седнах на пейката.
Курода изглежда се замисли за нещо свое и не каза нищо. Аз се „усмихнах“, с което исках да го окуража.
Обаче нещо се беше случило и от това нямаше никакъв ефект. Странна работа. Не знаех какво да правя и набрах комбинацията „радост“, но и това не помогна, Изглежда, устройството се бе повредило. Нямаше смисъл да се опитвам да го поправям. Дали не се бяха изтощили батериите? Или пък операцията не беше много успешна? Хвана ме яд на Кира за цялата тази история, която ми костваше толкова усилия.
Курода се вгледа в лицето ми и каза:
— Какво става с тебе? Безпокои ли те нещо? Или може би аз те засегнах по някакъв начин?