Зрителите ръкопляскат и викат браво, заглушават оркестъра, а най-силно ръкопляска маската с мечата глава. Серьожка беше възхитен. Виж какво чудо бил този негов приятел! Той виждаше как притаи дъх момичето със синята рокля. Какви големи и тъжни очи има… Ето, тя се усмихна! Юначага Електроник! И той, Серьожка също е юнак: веднага разбра, че Електроник е чудесен фокусник. Ако се случи да се запознаят, точно така ще се представи: приятелят на фокусника.
— Ясна е работата — дълбокомислено измърмори всезнайкото от първия ред. — В ръката си има електромагнит. Притегля и отблъсква. Чудеса по света не стават.
Стават. Но рано или късно свършват. И всички много съжаляваха, че гривните внезапно изчезнаха. Те се събраха на едно място, за миг фокусникът се обърна с гръб към зрителите — и ето вече гривните ги няма. Само конферансието забеляза, че гривните изведнъж подскочиха и се оказаха на ръката на фокусника като истински гривни.
А фокусникът вече взема от едного от публиката цигара, припалва, благодари и пуска струя дим. Пухкавото облаче лети към първия ред.
— Той пуши! — възмути се някаква жена.
— Това е нарочно, това е фокус — успокои я съседът й. Серьожка гледа с недоумение цигарата в ръката на приятеля си, но в този момент от дима се посипаха върху публиката разноцветни кърпички. Червени, сини, жълти, зелени, бели… Всички скочиха, заръкопляскаха, смееха се високо, взеха да ловят кърпичките. А Електроник продължаваше да пуска и пак да пуска кръгли бели облачета. Те като малки клъбца летяха по всички редици и сееха дъжд от весели парашутчета, които сякаш извираха кой знае откъде.
Но ето шумът стихна, зрителите седнаха на местата си. Фокусникът се поклони и с хрипкав глас каза:
— Предмети. Давайте ми предмети.
Скочи едно момче и за миг събра в шапката си часовници, писалки, гребенчета, портмонета. Залата утихна. Подадоха шапката с предметите на фокусника.
— Ап! — викна фокусникът и пред очите на всички глътна ръчния часовник с жълтата каишка. — Ап!… Ап!… Ап!…
И след жълтата каишка последваха другите предмети от шапката. Фокусникът гълташе часовниците леко и непринудено, сякаш бяха вишни или сливи. Той пъхаше в устата си с леко хриптене дългите автоматични писалки, гребенчетата и без да му мисли, налапваше портмонетата. Само се чуваше:
— Ап!… Ап!… Ап!…
Зрителите притаиха дъх. Цареше напрегната тишина. Конферансието кой знае защо пребледня.
— Край — спокойно каза фокусникът и се поклони.
Чуха се слаби аплодисменти. Зрителите чакаха продължение. А фокусникът тръгна към кулисите.
— Ей, приятелю! — викнаха от редиците. — Да не забравиш да върнеш часовниците!
И в този момент всички скочиха. Фокусникът припна от сцената, затича към оградата и като направи гигантски скок, се преметна от другата страна. Зрителите хукнаха след него. Те, разбира се, не знаеха, че фокусникът бяга не по свое желание: както и сутринта изведнъж го подгони напред силното напрежение на електрическия ток, включено от разсеяния професор. Зрителите не знаеха нищо за фокусника, те тичаха за своите неща. Но не можеха да настигнат момчето.
Конферансието смутено се заоглежда. Другият фокусник с мечата маска също беше изчезнал. На стола лежеше само забравената картонена звезда.
— Казвах ли ви аз, че е мошеник! — възхитено крещеше момчето от първия ред. — Знаем ги ние тия фокусници! Не го ли настигнахте? Ха-ха-ха!
А момичето със синята рокля стоеше спокойно сред суматохата и гледаше прозирната кърпичка. На нея бяха щамповани личице с чип нос и непознатата дума: „Електроник“.
Още за Електроник: коварният Игрек, кучешката глава и други роднини на Електроник
Александър Сергеевич Светловидов, учен кибернетик, седеше в хотела и чакаше професора. От обърканите обяснения на директора и камериерката той не можеше да разбере какво се е случило тук през този половин час, докато той бе пътувал от института до „Дъбчетата“. Куфарът, който с мъка пренесоха четиримата мъже, стоеше празен. Къде беше изчезнало съдържанието му?
Светловидов си спомни, че в разговора професорът спомена за някакъв сюрприз. Но какъв ще е този сюрприз, който изчезва от стая на втория етаж, без да е излязъл през вратата?