Когато сядаше при телеграфния апарат, Светловидов доста леко си представи тактиката на невидимите играчи. Човек не може да се прави на машина, веднага ще го издаде бавното смятане. Следователно в отговорите си машината трябва да хитрува, да лъже, да се преструва, че е човек. А на човека (Пумпонов) не оставаше нищо, освен да говори само истината. Както стана ясно после, тази логическа система се оказа правилна. И все пак Хикс и Игрек объркаха Светловидов.
След първите отговори той си помисли: „Хикс на осемстотин години. Фантазия. Сигурно това е машината“.
Но Светловидов не искаше да бърза с отговора. Той реши да ти провери в смятането.
И зададе на Хикс простата задача:
— Прибавете 928714 към 47218.
Хикс мисли трийсет секунди и направи сбора:
— 975932.
Светловидов — на Игрек:
— Съберете 723022 и 252910.
След половин минута заработи телеграфният апарат на Игрек:
— 975932.
„Ехе — каза си инженерът, — и единият, и другият мислеха по половин минута. Някой хитрува!“
И той обсипа с въпроси Игрек:
— Прочетете началото на първа глава от „Евгений Онегин“ на Пушкин.
— „Мой дядя самых честных правил“ — незабавно отговори Игрек.
— Не мислите ли — попита Светловидов, че би звучало по-точно така: „Мой дядя самых честных качеств“?
— Това би нарушило римата, би развалило стиха — съвсем логично забеляза Игрек.
— Ами ако кажем така: „Мой дядя самых скверных правил“? Както помните, Онегин не идеализираше чичо си. И римата в случая си е в ред.
Отговорът на Игрек беше убийствен:
— Защо да обиждаме чичото? Нали не казвате това сериозно?
Александър Сергеевич избърса потта от челото си и се зае с Хикс. Той не можа да реши кой е Игрек. Можеше ли машината да бъде толкова остроумен събеседник? Разбира се, може, щом я беше обучавал професорът. Колкото до помощника Помпонов, Светловидов не беше още запознат с характера и нагласата на ума му.
И така редът е на Хикс. Ще успее ли да разбере, кой е той?
— Играете ли шах — попита инженерът.
Хикс отговори кратко:
— Да.
Светловидов му предложи да реши следния етюд:
— Имам само цар на c8, други фигури нямам. Вашият цар е на e6 и тур на h1. Как ще играете?
След трийсет секунди Хикс изчука на лентата решението:
Л n8. Вие сте мат.
Май че гостът губеше, играта… Минаха вече двайсет и пет минути. Гел Иванович пушеше с лулата си и лукаво поглеждаше колегата си.
„Какъв въпрос да задам още“? — мъчително мислеше Светловидов.
Той попита нещо най-обикновено:
— Какво обичате най-много?
Отговорите бяха простодушни и откровени.
Хикс:
— Кинофилми.
Игрек:
— Обичам бонбони.
„Ха де, кой хитрува? — напрегна мисълта си Светловидов. — Гледа ли машина кино. Не. А относно бонбоните? Нима съм оглупял? И все пак спокойствие. Сега да навлезем малко в подробностите“.
— Какви филми сте гледали напоследък? — попита той Хикс.
— Чуждестранни. „Смърт за два гроша“, „Наказание“; „Източник на сила“.
Имената бяха непознати на Светловидов. Той помоли за уточнение:
— Разкажете сюжета на първия филм.
Хикс започна да разказва:
— Една девойка и един момък работник са влюбени един в друг. Но по житейския си път срещат бандити. Единият бандит, по прякор Каро, още прилича малко на човек, но останалите са просто гадове. Те искат да заплетат момъка в своите мръсни работи, и загърмяват изстрели. Един. Втори. Трети… Преброих двайсет и седем изстрела…
Толкова увлекателен се стори на Светловидов този разказ, че той прекъсна Хикс на половин дума и телеграфира.
— Достатъчно!
Отпусна се на облегалото на стола и уморено каза:
— Това е човекът.
— Да познахте! — искрено се зарадва Громов. — И вашите първоначални мисли, както забелязах, бяха абсолютно точни: машината лъжеше, а човекът казваше истината. Но сега ще ви запозная с моя помощник и ще разберете, защо той все пак ви баламосваше.
Светловидов си спомни прегърбения жив старец. На лицето му има твърде много бръчки, те току само се събират бързо в хитра усмивка и тогава очите му приличат на мънички зелени точици. Пумпонов не хитруваше в играта и на всички въпроси отговаряше твърде искрено и точно, макар да се криеше под псевдонима Хикс. Той беше много стар и чистосърдечно уверяваше всички, че живее на този свят осемстотин години и от тях ето вече триста и петдесет години помага на професора. „Така де — каза той, — именно толкова съм ги изкарал при броенето. Пък вие извинете стареца за причинената неприятност.“ Той отлично играеше шах и най-много от всичко обичаше филмите. И тъкмо тази му страст го издаде.
Колкото до електронната машина — коварният Игрек, — тя наистина хитруваше, дори бавеше отговора, при смятането в старанието си да обърка питащия.