— Ще позвъня в милицията — предложи той, — ще помоля да го намерят.
— Но как ще обясните положението? Не ми се ще да разгласявам тайната преди откриването на конгреса — каза Громов. — О, тази чудовищна моя разсеяност! Съвсем бях забравил за разликата в напрежението на електрическата мрежа. И ето ги печалните последици… Както се досещате, мускулите на Електроник получиха засилен сигнал на биотокове и го накараха да тича с огромна скорост. Ами ако се е сблъскал с някого или се е сбил? Че той може да счупи врата на нормален човек!
— Да се надяваме на доброто му възпитание — шеговито рече Светловидов.
Той повика по видеотелефона дежурния по милиция и като каза името си, помоли бързо да намерят в града едно момче на тринайсет години на име Електроник. Ученият описа отличителните му белези, включително и способността му да бяга бързо, и се уговори, че щом има някакви сведения, незабавно да му позвънят. Той не се впусна да обяснява другите особености на Електроник.
— Простете любопитството ми — каза, като се обърна към Громов, — но горя от нетърпение да чуя тази история от самото начало. Имаме време.
— А вие ще разрешите ли да пуша? Инак не умея да разказвам.
Професорът дълго разпалва лулата си. Очите му изглеждаха тъжни. Но ето че в тях заигра лукава светлинка. Громов разроши бухналите си посивели коси и запуши с явно удоволствие.
— И така — каза той — имам аз един стар приятел Николай, много голям хирург. Защо започнах с него, сега ще разберете. Всичките ни срещи преминават в безкрайни спорове. Представете си, колега, че ви се е случило да говорите с човек, който смята ума си едва ли не за съвършенство на природата… Вие се усмихвате. Всъщност по въпроса почти няма място за спор. Но да можехте да видите колко важен ставаше моят приятел, когато почнеше да философствува за сложността на човешкия организъм, за съвършенството на мозъка и т.н. и т.н. Отначало и аз се усмихвах, после се разсърдвах и накрая му напомнях, че човек живее в определени условия и обикновено използува само една малка част от капацитета на своята памет. И наистина има ученици или студенти, които с голяма мъка се преборват с някои предмети. А пък училищната и университетската програма са само трохи от онова, което би могъл да усвои обикновеният човек. Ако пуснеше в работа дори половината резерви на мозъка си, той леко-леко би изучил четиридесет езика, би завършил десет университета и лесно би запомнил цялата Большая советская энциклопедия.
Николай упорствуваше. Той превеждаше следния аргумент:
„И все пак, каквото и да разправяте за ограниченията на ума, геният може всичко“.
„Но се разплаща за гениалността си с тежък труд — напомнях му аз. — Геният чупи рамките, които природата е поставила на човека. Той обработва голямо количество информация. Спомнете си, че когато попитали Айнщайн колко часа трае работният му ден, той приел този въпрос за шега. Работният ден на учения няма нито край, нито начало. А сега, когато учените буквално са затиснати от лавината на натрупаните знания и новите открития, положението им стана особено трудно. Обемът и сложността на задачите, които производството поставя пред науката, от година на година са все повече. Зная случай, когато един математик загуби трийсет години напрегнат труд, за да реши само един проблем. А колко интересни въпроси си остават засега настрана, защото за тяхното решаване не стига цял един човешки живот! Така че човек отдавна е разбрал своето несъвършенство и е насочил силите си за създаване на устройства, които ще облекчат преработката и усвояването на информацията.“
Тук Николай мислеше, че има право на ирония. Той питаше, макар че предварително знаеше отговора:
„Може би вие говорите за машините?“
Аз потвърждавах: „Точно за тях“.
„Жал ми е за вас — казваше Николай. — Вие си губите с месеци труда, за да обясните на машината как да реши една проста геометрическа задача, или както вие се изразявате, да програмира тази задача. Докато аз, некомпетентният в математиката човек, мога да я реша за половин час. Простете, какво тогава може да ме научи тази машина?“
Николай беше прав: винаги е по-сложно да обучиш машина, отколкото човек. И аз не криех от него трудностите. Напомнях на моя самовлюбен приятел как решава една проста задача. Той разбира се, мисли, че през този половин час обработва и отбира известно количество информация, т.е. търси начин за решаване на задачата, като се опира на знанията си — на програмата, вложена в него през годините на учението. Николай кимаше: „Да, именно така“.
Но нима това е всичко? Николай просто не проумяваше, че когато взема молива, зад гърба му са не само ученическите уроци, заучените формули и правила, а целият му живот. В детството си той е лазил, ходил, тичал, разбивал си е носа и коленете и по такъв начин се е запознал спространството. В училище е правил прибори и модели, рендосвал е, рязал е с трион, учил е геометрия и е научил, че нашата планета е кръгла. И най-после, той е свързан с невидими нишки с цялата Земя: милиарди усещания — физични, химични, магнитни, електрични — са преплетени в него в сложното кълбо на психическата дейност. Всичко това е неосъзната информация, с която разполага възрастният човек.