Сироежкин вдигна рамене:
— Голяма работа, шампион! Още какви работи има да научите за мене!
Той се върна в къщи и каза на Електроник:
— Помниш ли естрадата в парка, където вчера се спасихме от преследването. Ще я намериш ли? След училище ела там.
„Програмист-оптимист“
Може някои читатели да са чували за „Програмист-оптимист“. Тези две думи често се произнасят не само в математическото училище, но и по дворовете, и на Липова алея. Дори в магазина и в тролейбуса може да се чуят разговори за новини от „Програмист-оптимист“.
„Програмист-оптимист“ е стенен училищен вестник. Не е трудно да се досети човек, че го издават математиците — нали те са програмистите. Най-обикновеното в този вестник е името. Вече стоящата до заглавието цифра, означаваща поредния брой на вестника, е зашифрована в уравнение и иска известни размишления. По-нататък следват бележки за разни събития, в които отвсякъде се мяркат формули, вектори, успоредни, хиксове, игреци и др. Тези бележки обикновено се четат с усмивка и смях: посветените в математиката намират в тях много намеци, ирония, предупреждения, съвети.
Но да не помислите, че математиците издават вестника само за себе си. Първо, „Програмист-оптимист“ го четат всички ученици-конструктори — от горните класове, които сами не издават нищо. Второ, момчетата намират там много, карикатури, смешни стихове и весели фотографии. Трето, във вестника винаги има празно място и всеки ученик може да вземе лепило и да залепи дописка, обявление или молба.
Професора беше прав: в понеделник в „Програмист-оптимист“ всички четоха и обсъждаха една статийка — „Ура за шампиона!“
Когато шампионът с чанта в ръка се появи в коридора, настъпи тишина. При шампиона отиде Спартак Неделни.
— Ти ли си Сироежкин? — попита той.
— Аз съм — каза Електроник.
— Разбира се, че е той — завика, като стърчеше зад гърба на шампиона, Макар Гусев. — Сир Сирич Сироегин. Самият той!
— Не прави палячовщини! — Спартак Неделин прекъсна Макар.
— Не прави палячовщини! — нахвърли се срещу Макар и Професора, с което озадачи много приятеля си. — Казано е ясно, че пръв е дотичал Сироежкин, а не Гусев.
А Неделин продължи:
— Ами как така успя?
— Не зная — отвърна Електроник.
Момчетата зашумяха.
— Той още не е чел — високо каза някой. — Пуснете го!
Електроник отиде до вестника и за няколко секунди, сякаш хвърляше бегъл поглед, прочете всички съобщения.
— Всичко е вярно — спокойно каза той. — Само в това уравнение има грешка — нужен е плюс, а не минус.
— Вярно — каза Неделин. — Юнак! Мислиш математически. — Спартак поправи с писалката си грешката, потупа героя по рамото и си отиде.
Звънецът разгони читателите по класните стаи.
Електроник вече седеше на втория чин зад едрия гръб на Гусев и гледаше право пред себе си. До него шаваше Професора и мъчително размишляваше как да му се извини за историята с телескопа. Той опита да заговори със съседа си, но оня сякаш имаше сливи в устата.
Учителката по рисуване влезе в клас и каза, че днес занятието ще е на улицата. Затракаха капаците на чиновете, загълчаха гласове. Шумното ято се измъкна от училището, пресече Липова алея. А по-нататък — бегом до брега на реката.
Колко пъти са били тук и все пак се спряха притихнали с ококорени от учудване очи. Сред зелената пяна на храстите се спуска надолу дълга и блестяща като глетчер стъклена кутийка. На дъното й — три ярки ивици: червена, жълта и синя. А по пътечките се търкалят разноцветни грахови зърна — това значи: по изкуствения цветен сняг се спускат вихрено скиори. Спускат се от високото с огромна скорост, като убиват скоростта долу, където кутийката се раздува, като сапунен мехур. А още по-нататък, зад дърветата, са реката и леката арка на моста, където също всичко е в движение: параходи, катери, автомобили, тролейбуси. А отвъд реката и зад моста целият град се губи в светла тънка мъглица.
И те седят и рисуват всичко, каквото виждат. Едни — със замах, уверено, като подчиняват перспективата на молива, други — разкривено, плахо, с гума в ръка, но всички заедно — внимателни, мислещи.
— Сега само нахвърляйте контурите — каза учителката. — Ще го оцветите в къщи. Този, който иска да стане космонавт, инженер, летец изследовател, трябва да има добра зрителна памет за цветовете.
Учителката минава зад гърбовете, надзърта в блоковете, тихичко дава съвети на децата. Ето тя се спря при Сироежкин. Дълго гледа през рамото му, после попита:
— Какво е това, Серьожа?
Електроник й подаде блока и с хрипкав глас отговори: