— Това е движение на скиорите.
В блока на Сироежкин няма контури на града, а колонки от формули. Под тях — разкривените букви на текста.
— Не разбирам — сви рамене учителката и прочете на глас. — „Настоящият трактат, без да претендира за изчерпателност на изследването на поставените проблеми, все пак не може да не се окаже полезен за ония, които правят изследвания в дадената област.“
Художниците се захихикаха.
— Това е уводът — чу се скърцащият глас на Електроник. — По-нататък всичко е конкретно.
— Да не си болен? — попита учителката. — Гласът ти е пресипнал. Навярно си изстинал.
— Здрав съм — изскърца съчинителят.
Учителката зачете нататък:
— „Авторът изхожда от твърдението, което поради очевидността си не иска доказателства, а именно: ските и скиорът образуват система от три вектора. Анализът на тази система показа, че тя е устойчива само тогава, когато векторите на системата са линейно зависими, и то двата от тях трябва да бъдат колинеарни…“ Ти, какво Сироежкин, съчиняваш по време на урока за вестника ли? Нищо не мога да разбера.
— Че защо, всичко е ясно! — каза уверено някой.
Спартак Неделни, разгорещен, поруменял, с бял пуловер, стоеше до учителката.
— Позволете, Галина Ивановна? — помоли той за блока на Сироежкин. — Аз ще обясня! Тук е описано как ние се пързаляме на ски. Току-що и на трите писти е бил нашият девети „А“. И така, за какво пише Сироежкин? Системата на трите вектора са скиорът и ските. Естествено, че те зависят едни от други, инак никакво пързаляше няма да има и двата от тях — ските — се пързалят по снега и са успоредни, т.е. казано с езика на математиката, те са колинеарни. За което именно пише Сироежкин. По-нататък четем: „Много устойчива е системата, състояща се от три колинеарни вектора, което са изпробвали лично някои изследователи“. — Спартак не се стърпя и се засмя. — Остроумно! По-точно Витка Попов. Падна по гръб и се запързаля след ските. Не знаех, че си такъв съчинител, Сироежкин! Трябва незабавно да изпратим това във вестника. И интересни рисунки могат да се направят. Мисля, да наречем статията така: „Ски спортът и векторната алгебра“.
— Не знам дали става за вестника, — сухо каза учителката. — но задачата си не е изпълнил.
— Простете му, Галина Ивановна! — помоли Спартак. — Случва се човек да се увлече не по това, което трябва… Но пък талантливо е написано!… Той ще нарисува пейзажа на жилищния блок.
— Добре — каза Галина Ивановна на Сироежкин, — нарисувай жилищните блокове. А засега ще ти сложа точка в дневника… Деца, урокът свърши. Връщаме се в училище.
При Електроник дойде Макар Гусев и го дръпна за ръкава.
— Ти си бил цял мъдрец, бе Сироега! Я гледай ти! — Макар се наведе и шепнешком предложи: — Слушай, хайде да избягаме от всички и да идем да се окъпем!
— Аз не мога да плувам — високо каза Електроник.
— По-тихо! — Макар облещи очи и заплаши с юмрук.
— От какво се страхуваш? Ние набързо, никой няма да разбере.
— Аз никога не се къпя — последва спокоен отговор.
Такава нагла лъжа засегна дълбоко Гусев. А на кого портретът беше отпечатан върху цялата корица на списанието! Всички бяха видели как на тази корица Сироежкин излиза от басейна и се хили пред фотографа.
— Погледнете това мамино синче! — завика Макар. — Той се страхува да не си намокри крачката! Той никога не се къпел… Бре, че менти!…
Макар дори не подозираше колко близо беше до истината. За Електроник къпането беше равносилно на самоубийство: ако водата проникне навътре, можеше да изкара от строя финия му механизъм. Гусев викаше с цяло гърло, за да привлече вниманието на децата и да засрами довчерашния шампион. Но го слиса въпросът на Сироежкин:
— Какво значи менти? Аз с нищо не съм те ментил.
— Ти, Сироежкин, съвсем си откачил — махна ръка Гусев. — Обикновени думи не разбираш… Или се преструваш?
— Хич не се преструва — намеси се Професора. — И аз, когато мисля за нещо, винаги пиша: „карова“ с „а“ и изобщо забравям най-обикновени думи. Ти, Макар, не се заяждай. Виждаш, на човека гласът му е прегракнал. А ти — хайде да се къпем.
— Голяма работа! От сутринта вече два пъти се къпя. И съм в пълна форма! — Гусев взе един камък и го метна надолу. — Пипни ми мускулите, Вовка! — обърна се той към Професора. — Желязо!… Ей, шампионе, хайде да се надбягваме до училището!
Сироежкин дори не се обърна.
— Не обичам — каза Макар, — когато правят всичко, за да се покажат. Веднъж човек може и световния шампион да надмине. Ама опитай всеки ден…
И Гусев хукна към училището.
„Столът на годеницата“