Фамилното име на математика беше Таратар. Учениците го обичаха. Таратар Таратарич — така момчетата наричаха учителя си — никога не бързаше да постави двойка. Когато ученикът мънкаше и стоеше объркан на черната дъска. Таратар го гледаше с лека насмешка, изпъкналите стъкла на очилата му бляскаха и гъстите му като четка мустаци мърдаха. После той поканваше желаещите да обяснят грешката и казваше на класа: „Ако някой не знае дадена тема, нека вдигне ръка и каже, а да не губи времето на всички. Съвсем ми е безразлично дали този ученик си е купил кънки, или е бил на гости, или просто е забравил да си научи урока — двойка няма да му пиша. Но дългът му си остава и аз кога да е ще му напомня…“ И Таратар не забравяше да изпита объркания втори път.
Докато Гусев рисуваше на дъската чертежа на Питагоровата теорема, Таратар, леко прегърбен, поставил ръце отзад, ходеше между редиците на чиновете и надничаше в тетрадките.
— Е — каза той на Гусев, — свърши ли?
Макар кимна.
— Всички ли бихте направили чертежа така? — попита Таратар класа.
— Не — отвърна Професора.
— Моля, Каролков, подскажи.
— Трябва още да се прекара диагонал в правоъгълника.
— Правилно. Сега, Гусев, доказвай.
Макар криво-ляво с помощта на Професора доказа теоремата. Въздъхна тежко и седна на мястото си. Професора му помогна да отърси от куртката си тебеширения прах.
Учителят пак се обърна към класа:
— Това доказателство е дадено в учебника. Знае ли някой друга доказателства?
Преди Професора да успее да вдигне ръка, Електроник стана:
— Аз.
Таратар беше малко поучуден: Сироежкин никога не проявяваше особена активност, а сега дори стана.
— Моля, Сироежкин — каза учителят.
— Мога да приведа двайсет и пет доказателства — с прегракнал глас каза Електроник.
В класа проехтя силен шум от учудване.
Мустаците на Таратар щръкнаха.
— Ха де, ха де… — каза той и помисли: „Гласът на момчето мутира. Преходна възраст. И колко е самоуверен… Да видим ще издържи ли тази роля до края.“
Тебеширът в ръката на Електроник бързо заигра по дъската и ето триъгълникът вече е готов, обкръжен с квадрати.
— Най-простото доказателство на теоремата е направил старогръцкият математик Евклид — каза дрезгаво Електроник и после за броени секунди обсипа слушателите със сравнението на геометричните фигури. — Учените считат — продължи бойко Електроник, — че това доказателство на теоремата Евклид измислил сам. Както е известно, за Питагор Самоски ние почти нищо не знаем. Освен това, че е живял в шести век преди нашата ера, формулирал теоремата си и бил родоначалник на първата в света математическа школа. Евклид преди повече от две хиляди години събрал всички известни нему аксиоми. Може да се каже, че той е основал геометрията. Евклидовата геометрия остава без изменения до деветнайсети век, когато руският учен Лобачевски съставил нова система.
— Правилно — потвърди Таратар. — Продължавай, Серьожа.
Класът учудено притаи дъх. Дори на последния чин, където седят любителите на всевъзможните развлечения, престанаха да играят на „морски бой“.
А Електроник вече начерта три нови фигури. Той разказа как са формулирали знаменитата теорема древните гърци, индийците, китайците, арабите.
Таратар успя само да вметне:
— В древността, момчета, Питагоровата теорема са я знаели само отделни учени, посветени в тайнствата на математиката, а сега я учат всички.
Тебеширът на Електроник рисува ли рисува. Трупат се квадрати и триъгълници, от триъгълниците израстват квадрати, делят се квадрати на триъгълници. Сипят се думите: „Методът на събирането… Методът на деленето… Методът на изваждането…“ Дъската се покри с равни многоъгълници, всички виждат чертеж на паркет и са учудени, че и това било доказателство на Питагоровата теорема.
А Електроник продължава:
— Методът на „редене на паркет“. Така се нарича.
После той пак чертае квадрати по страните на триъгълника, дели ги на равни части и се обръща към слушателите с няколко думи:
— Тук всички разсъждения са заключени в една дума: гледайте! И всичко ще видите!
Момчетата се вглеждат в дъската.
Таратар кима и се усмихва.
— Най-после, „столът на годеницата“ — хрипкаво произнася Електроник.
Класът не издържа и се смее гласно.
— Аз казах правилно — като се обърна към класа, повтори Електроник. — „Столът на годеницата“. Тази фигура не съм я намислил аз, а индийците и то в девети век.
„Столът на годеницата“ вече е нарисуван на дъската. Това е петоъгълник, поставен на правия си ъгъл, със седалката нагоре. Едва ли ще можеш да седиш много на такъв разклатен стол!