А на другата сутрин Сергей вече беше забравил, че има намерение да прави робот. След училище той като вихър, се втурна в къщи, хвърли чантата в коридора и запъхтян, издекламира:
— Я виж ти! — засмя се баща му — Нашият кибернетик направи откритие. Според мене тази задачка я решават в детската градина.
— Добре де — каза Серьожка, — щом я решават в детската градина, ха я реши ти.
— Остави ме на мира, Серьожка! До сред нощ трябва да седя над чертежа.
Павел Антонович понечи да тръгне към стаята си, но Сергей се вкопчи за него като кърлеж.
— Не, ти не го усуквай! Кажи какво е останало на комина?
— Навярно. „И“? — Бащата вдигна рамене.
— Ето че разсъждаваш съвсем примитивно — каза важно Серьожка. — Да предположим, че „А“ е коминочистач, а „Б“ — печкар. Ако и двамата са паднали, как може да е останало „И“? То не е предмет, не можеш да го пипнеш или да го изпуснеш. — Сергей помълча малко и хитро се усмихна. — Но и ти си прав. Щом не си хвърлил от комина „И“, значи видял си го. Значи тази дума носи важна информация. А именно: тя означава тясна връзка между обекта „А“ и обекта „Б“. Макар това „И“ да не е предмет, то съществува.
— Заплетена работа — каза Павел Антонович, — но мисля, че се разбрахме.
— А според мене всичко е много просто, — продължаваше синът. — Всяка буква, всяка дума, дори всяка вещ, дори вятърът и слънцето носят информация. Ти например четеш вестника и научаваш новините. Аз решавам задача, служа си с формули и намирам отговора. Нейде в морето капитан управлява параход и гледа какви са вълните, какъв е вятърът. Всички правим едно и също: вземаме някаква информация и работим.
От тази „учена“ реч бащата направи неочакван извод:
— Значи, ако ти донесеш тройка и кажеш „аз всичко знаех“, трябва да повярвам не на думите ти, а на резултата, на бележника. Много мъдро правило!
— Е, сега вече няма да имам нито една тройка — убедително каза Сергей. — Ще изучавам всички машини.
Бащата се засмя, хвана Серьожка за раменете, завъртя го из стаята:
— Ах ти, водачо на роботи и държавнико! Искаш ли да вечеряш? Има вкусен компот.
— Какъв ти компот! Потърпи! Не съм казал най-главното. Още не съм си избрал какъв да стана: програмист или конструктор?
Те говориха цялата вечер, но пак не можаха да решат кое е по-добре. Серьожка не знаеше какъв да стане: инженер или математик? За какъв да се учи — за изчислител-програмист или за конструктор на тези бързомислещи машини.
Ако реши да стане конструктор, само след година Серьожа ще стои в бяла престилка над чертежите, със собствените си ръце ще сглобява машинните блокове — малки електронни организми. Щом поиска, ще се научи да прави каквато си ще машина. Автомат за топене на стомана, или диспечер на самоходни комбайни, или помощник на лекар. Може и телевизионен апарат, който предава репортаж от космоса, и от дъното на океана, и под земята.
Само едно неудобство смущаваше Сироежкин: бялата му престилка винаги трябва да е идеално чиста. Всяка прашинка, всяко влакънце, дори обикновеният прах могат да изпортят при сглобяването цялата машина. А в характера на Сироежкин не е да следи за разните влакънца и прашинки.
Учениците програмисти прекарваха часовете в училище по-другояче: на дъската и в тетрадките атакуваха уравнения и задачи. Защото те трябваше да съставят на езика на математиката програмите за работа на машините, които сглобяваха конструкторите. Може би на пръв поглед това да не е така интересно, както създаването на всемогъщите автомата, но математиците твърде разпалено водеха сраженията. За нищо на света не биха сменили оръжието си — теоремите и формулите — и бяха много горди, когато излезеха победители.
И така, схеми или формули? Това трябваше да се реши окончателно не в момента, не днес, а наесен. Но Серьожка постоянно беше разкъсван от противоречиви желания. Имаше дни, когато в него се разгаряше страстта към математиката, и той с часове седеше над учебниците. С гордост показваше на баща си как се е спранил с най-трудните задачи и те започваха да си играят, като съставяха уравнения от самолети и автомобили, от животни в зоологическата градина и дървета в гората.
А после съвсем неусетно страстта към математиката се изпаряваше и Сироежкин като магнит го притегляха вратите на лабораториите. Избрал удобен момент, той влизаше в тях заедно с някой чужд клас, сядаше в ъгъла, наблюдаваше как манипулират с детайлите по-възрастните момчета. Пее и свири песента си сметачната машина, святкат крайчетата на окото й и Сироежкин се чувствува добре.