— Той е измамник! — завикаха от тълпата. — Обърнете внимание как не си прилича от различните страни.
— Да, да, той е съвсем друг, когато се обръща! — подхванаха сърдити гласове.
— Той иска да ни баламоса! Погледнете внимателно чертежа. Теоремата на Великия пазител представи като гащи, които от всички страни са равни.
От нейде изскочи едно чевръсто, прегъващо се на две човече и зашептя нещо на тримата пазители:
— Опасен размирник!… Той уговаряше момиченцето да играе с него на кръгла топка и пухкава котка, каквито в природата не съществуват. Трябва да му видим сметката.
— Бягай! — пошепна Анка на Сергей и подхвърли високо кошничката с усмивките.
Сноп от слънчеви искри излетя от нея и за миг ослепи тълпата.
Серьожка хукна да бяга. Той не гледаше къде върви и тичаше стремглаво по улицата, като блъскаше плоските фигури. После кривна и хукна направо — през плоските къщи. Те трещяха и се чупеха, вкопчени за дрехата на момчето. А подир него тропаше с крака потерята.
Ето и гората — ограда от линийки. А тя трещи и се чупи. Не гора, а суха трева. Още няколко метра и той е спасен. Ще се шмугне в истинския парк, където ходят истинските хора, където го чака Електроник.
Някой хваща Сергей за ръка и той пада. Здраво стиска очи, чака какво ще стане по-нататък. Пак някой го дърпа за крака. Сергей отваря едното си око и вижда Електроник.
— Електроша! — радостно вика Серьожа и скача. — Ти ме спаси!
— Не преувеличавай — казва Електроник. — Аз получих истина, точка по рисуване и билет за цирка.
Те стоят вътре в естрадата, зад екрана. Сергей с учудване върти в ръцете си синьото билетче и нищо не разбира.
— Сега ще ти разкажа как мина всичко — казва приятелят му. — Но първом да си купим бонбони.
— Защо ти са бонбони?
— Как защо? Нали отиваме на цирк.
Първите поражения на Електроник
Купиха бонбони от будката и Електроник ги взе у себе си.
— Ще ти ядем в цирка ли? — попита Серьожка.
— Не, това е за друга цел.
Електроник не каза нищо повече. Но Серьожка съчувствено се усмихна. Той знаеше, че в цирка непременно ще се случи нещо много интересно.
Чудо приятел, необикновен приятел! Минали са само няколко часа, откак се бяха разделили, а Електроник вече се прочу в цялото училище, учуди Спартак, самият Таратар и е награден с билет за цирка! Дори страната на плоските хора, за която Серьожка разказа на приятеля си, сега не наглеждаше чак толкова интересна.
— Навярно, когато ти си отговарял на урока и съм те чакал — като в обикновен разговор завърши Серьожка, — аз също съм мислил за Питагоровата теорема. И ми се е присънила тази глупава страна.
Но Електроник прие разказа му по-иначе. Той почна да разсъждава сериозно и обстоятелствено, без ни най-малко да се съмнява в истинността на станалото. И на Серьожка вече се струваше, че наистина е бил в страната на плоските хора. Той си спомни за Анка и я съжали. Ето те с приятеля си вървят по улицата край брега, виждат как искри реката, как летят и едва докосват водата крилатите параходи и като ярки пеперуди се мяркат червените, жълтите, и белите платна на яхтите… А там — какъв скучен живот у тия плоски хора: Питагоровата теорема, сумата на ъглите на триъгълниците — и нищо повече.
А Електроник каза, че на Серьожка му е провървяло: той сякаш е попаднал в древните векове, когато са почитали само Евклид. И той се е държал като истински учен — предложил е на пазителите остроумна задача. Те са свикнали, че във всеки плосък триъгълник сумата на ъглите е сто и осемдесет градуса, а тук на ви вам — двеста и седемдесет. Триъгълникът на земното кълбо — това не им е Евклид, а геометрия на сферата!
Нашият математик се почувствува герой. И как не, той здравата озадачи тези пазители!
— Трябваше да им предложиш още и триъгълник в космоса — каза Електроник.
— Хм, хм — изсумтя математикът. — Това е интересно.
— Разбира се.
— Я ми разкажи, моля ти се. Че нещо съм позабравил — изхитрува Сироежкин.
Електроник взе една пръчка и нарисува на пясъчната пътечка три звездички.
— Ето три звезди от разни галактики. Разбираш ли?
— Разбирам.
— Това са трите върха на нашия космически триъгълник — продължи Електроник. — Да предположим, че страните му са лъчи на светлината. Както е известно, светлинният лъч в празно пространство винаги е права линия… Но тъкмо там е работата, че когато лъчите минават близо до някоя звезда, се изкривяват.
— Ами… Че как така?
— Физически закон. Слънцето, звездите и другите небесни тела изкривяват пространството около себе си и затова нашият триъгълник ще се окаже съвсем не плосък. — Електроник съедини и трите звезди в своя чертеж е криви линии.