— Ясно — каза Сироежкин, — макар и чудно. Излиза така; ако аз поискам да летя от една звезда към друга, ще полетя не направо, а по крива линия?
— Точно така — с тон на учител каза Електроник. — Но това не е всичко. Да не забравяме, че звездите през цялото време се движат. Галактиките се отдалечават от Земята с огромна скорост. Иди, че измери сумата на ъглите на космическия триъгълник.
— Да — потвърди Сироежкин. — Иди, че ги измери… А ти можеш ли?
— Не мога — призна Електроник. — Върху геометрията на Вселената работят астрономи, физици, математици. Това е сложна наука.
Сироежкин се чуква по челото:
— А защо в училище хабим сили за някакви питагоровци и евклидовци, щом геометрията е съвсем друга! Защо досега си мълчал!
— А сега ти разсъждаваш съвсем не като учен — изстуди другаря си Електроник. — Питагоровата теорема е нужна за обикновените изчисления и опити. А Евклидовата геометрия е прост раздел на геометрията на нашия свят, и нея също трябва да знаем.
— Мисля си — каза Сироежкин — колко ми е повървяло, че не съм се родил в древните векове. Щях да си седя на чина и да мисля като ония плоски хора: „О, велики Питагоре, ти просвети разума ми…“ Не, другарю Питагор, не съм такъв дръвник. Когато стана математик или астроном, или космонавт и когато полетя в космоса, ще си избера специален маршрут: триъгълник. И сумата от квадратите на неговите катети няма да е равна на квадрата на хипотенузата!…
Малко след като Серьожка се беше отворил на разговор за геометрията, той поведе приятеля си в едно закътано местенце на парка, известно с това, че там по всяко време на деня малчуганите си разменяха ценности.
До цирковото представление имаше още три часа и Серьожка реши да създаде на Електроник едно мъничко удоволствие. Отидоха до люляковите храсти, той извади от джобовете своето богатство, разположи го на земята и с царски жест разреши на приятеля си да обмени всичко това. Тук имаше космически марки в целофанено пликче; десетина значки; изгоряло фенерче, голямо колкото молив; две старинни монети, толкова изтъркани, че не можеше да се установи поданството им; детайли от микротранзистор; златиста опашка от катеричка с оловно топче, така нареченото пухче, което момченцата ритат вместо топка; няколко шахматни фигури; гума с формата на ракета; миниатюрен пергел, пенопластова шамандура, огледалце.
Електроник огледа купчината интересни неща и попита:
— Защо трябва да ги обменям?
— Играта е такава — обясни Сироежкин. — Ще видиш, че ще ти е интересно.
Той помогна на приятеля си да разпредели ценностите по джобовете и остана да го чака до храстите, като реши благоразумно, че не бива да се явяват заедно в позната компания. Серьожка си представи колко добре ще се чувствува сега Електроник, — седи на пейката, разменя съкровища и взема каквото си иска. Чудесна е все пак тази игра, много необходима в живота. Омръзне ти например жълтият фенер, така ти втръсне, че просто не можеш да го гледаш. Иди в парка до люляковите храсти и то размени за звънец от велосипед или за джобен шахмат, или за нещо друго. Навярно това е най-старата игра и тя няма да умре, докато момченцата имат джобове…
Но не минаха и пет минути, когато Електроник се върна.
— Е? — нетърпеливо попита Сироежкин.
— Всичко е в ред. Размених ги. Донесох други предмети — спокойно каза Електроник.
Но когато му показа тези предмети, Серьожка чак пребледня. Той видя празно аптекарско шишенце, парче използувана фотолента, марки, които можеш да купиш на всяка будка, саморъчно направено портмоне от хартия, кибритена кутийка, кукла без нос и без очи, ученически писци, някакви винтчета, гайки, гвоздейчета и като капак на всичко — парче от молив. Именно това жалко парче нанесе последния удар на Сироежкин. Той погледна укорително приятеля си, който го беше разорил за няколко минути.
— Броят на предметите е точно толкова, колкото ти ми даде — безстрастно рече Електроник.
— Да-а… — каза проточено Серьожка и не знаеше да се смее ли, или да плаче, да изхвърли тези глупости или покорно да ти вземе.
Внезапно той реши: събра всички тия вехтории и заповяда на Електроник:
— Чакай ме тук!
— И ти ли отиваш да разменяш? — попита той, без да се досети, че няма никакъв талант в тая работа.
— Знаеш ли, някои от тия предмети не ми харесват. Ей сегичка ще се върна.
Компанията на пейките посрещна Сироежкин с напрегнато мълчание. Сергей дори забеляза как рижото момче набързо скри фенерчето му. Без да обръща внимание на никого, нашият герой нареди стоката си на свободната пейка и високо каза: