— Хайде, трупайте се тук! Разменям!
Отговориха му с взрив от чистосърдечен смях. „Обраха ме и се радват. Пръхтят като коне — усмихна се Сироежкин. — Нищо, сега ще заплачете от умиление.“
— Късно се сети!… — викаха му момчетата. Нищо няма да излезе! Смененото сменено — връщане няма!…
— Разменям за фенерче — хладнокръвно продължаваше Сироежкин — ей тази обикновена кибритена кутийка… И в добавка едни необикновен фокус с кибритена клечка!
Рижият стопанин на фенерчето презрително сви устни.
— Чак пък необикновен! Хайде де, да не сме виждали кибрит!
Малчуганите пак се закискаха. А Серьожка извади носната си кърпичка, размаха я във въздуха и властно каза:
— Дайте ми кибритена клечка!
Дадоха му кибритена клечка.
— Фокусът е следният — спокойно почна да обяснява Сироежкин. — Клечката се завива в кърпичка. — Той зави клечката и се обърна към рижото момче: — Пипни. Усещаш ли я? Сега чупи.
Чу се как клечката се счупи. После фокусникът размаха кърпичката и на земята падна цяла кибритена клечка. Рижото момче първо успя да я улови. То я повъртя в ръка, поднесе я до очите си, помириса я. Чудната клечка тръгна от ръка на ръка.
Рижото момче мълчаливо подаде фенерчето и взе кутийката.
— Хайде сега обясни! — настоя то.
— Ще обясня после — отклони искането Серьожка. — Сега нямам време. — Той взе следващия предмет — куклата без нос. — А тази красавица се разменя заедно с обяснението за загадъчната история как умират слоновете и защо не е намерен нито един труп на слон.
И макар че историята се оказа не чак толкова загадъчна (след минута всички знаеха, че слоновете, като усетят наближаването на смъртта, отиват в някоя река и изцяло се скриват във водата), търговията на находчивия обменител потръгна много бързо. За допълнителни асортименти се предлагаха: тайната на нечупливото в чаша сурово яйце, изчезването на пръст от ръката, рецепта за чудесни капки, които удесеторяват силите на човека, сеанси на хипноза, задачи за космическия триъгълник, магия срещу зъбобол и други такива. Като повика на помощ хитростта, фантазията и паметта, Серьожка в края на краищата си получи обратно скъпоценностите с изключение на изтърканите монети, притежателят на които избяга още щом ги взе от Електроник. Но той напразно ще гадае коя страна е сякла тези монети.
— А фокусът с кибритената клечка? — напомни рижото момче, когато Сироежкин по навик разпредели по джобовете личната си собственост.
— Да идем настрана — предложи Сергей. — Това е професионална тайна.
Рижото момче доверчиво тръгна след него. Зад храста Сергей се спря и му пошепна на ухото:
— Чудак! Аз бях сложил две клечки. Разбра ли, бе хапльо? Довиждане!
И хукна към Електроник. Защо му трябваше да казва, че втората клечка предварително е била скрита в леко разрязаното ръбче на кърпичката. Защо му трябваше да издава професионалната тайна?
Електроник пак видя предметите, които беше прахосал при размяната, но изобщо не разбра защо е необходима тази размяна. И докато Серьожка чрез сложни сравнения му обясняваше ценността на всяка вещ, която лежеше в джоба му, те преспокойно тръгнаха към цирка, където трябваше предварително да купят още един билет. И изведнъж пред погледа на Серьожка се мярна познатата синя рокля.
От изненада той се спря и едва не падна.
Какво ти стана? — попита Електроник.
Серьожка не отговори, той застана на място. А същата певица, която пееше за балоните и се смееше на фокусите на Електроник, сега мина покрай тях с равнодушен вид и дори не удостои приятелите с един поглед.
В първия момент Сергей искаше да постъпи така, както правят обикновено всички момчета: да изтича незабелязано напред, после да тръгне обратно, да поздрави и да я заговори. Но вече на следната минута реши: не, нека по-добре действува Електроник. Нали на него се усмихваше и ръкопляскаше момичето със синята рокля!… И Серьожка обясни на приятеля си задачата: да се запознае и да научи името и адреса й.
— Само да не забравиш — заплашително предупреди той, — че си Сергей Сироежкин. Помни клетвата: да се счупя, ако издам тайната!
Електроник повтори послушно клетвата и започна да действува.
Колкото и да е чудно, той се възползува именно от начина, който се стори на Сироежкин негоден: задмина бързо непознатата, изведнъж се обърна и като й препречи пътя, веднага се впусна в настъпление:
— Здравей. Хайде да се запознаем.
— Здравей… Момичето със синята рокля с учудване гледаше Електроник. — А ние, струва ми се, сме познати… Нали ти показваше ония смешни фокуси?