Публиката не си отиваше, викаше артистите. Оркестърът гърмеше тържествено. Конферансието тържествено сочеше към кулисите.
Завесата се дръпна и се подадоха две глави. Хипопотамът изглеждаше съвсем равнодушен. Антон Антонов сияеше и пращаше въздушни целувки. Но очите му бяха сериозни и съсредоточени. Те търсеха познатото момче. Търсеха го на арената, по пътеките, в редовете… И не го намираха.
Разговор с гъсока и змееносеца
Върнаха се от цирка късно. Серьожа предчувствуваше, че с право ще го гълчат в къщи, и не можеше да измисли как да се отърве от неприятностите. Разбира се, и с пръст няма да го пипнат, но непременно ще му четат морал. Какви добри и послушни синове имат хората и какви щастливи родители имат тези синове. В десет часа всички момчета лягат в леглата си и никой не изчезва в тъмното, не кара родителите си да се тревожат… С една дума, ще има доста укори, от които можеш чак да се разревеш. Слушаш, слушаш — и ти се струва, че на гърба ти един след друг слагат големи камъни и ти все се прегъваш под тежестта им и не можеш свободно да си поемеш дъх. Каква сила имат само тези жални думи!
Нашите приятели стигнаха вече до входа и изведнъж товарът се свлече от гърба на Серьожка. Той беше измислил изход.
— Електроша, ти си спокоен човек… — започна той.
— Да, спокоен съм.
— Можеш ли да слушаш спокойно всякакви жални думи?
— Мога.
— Тогава ето що…
Серьожка разви най-подробно плана си. Главното беше мълчаливо да изслуша всичко, да се откаже от вечеря и, като каже, че го боли глава, да легне да спи.
— Пък аз ще се промъкна после, имам ключ. — И Серьожа поведе Електроник към асансьора.
Още щом вратата след Електроник се затвори, Сироежкин разбра, че няма да избегне укорите. Защото трябваше да знае какво става зад вратата. И все пак беше по-приятно да подслушваш, отколкото да стоиш пред майка си с наведена глава. Серьожка долепи ухо до ключалката и чу следните думи.
Майката. Серьожа, така не бива. Знаеш, че ние с татко ти се тревожим. Поне да беше позвънил…
Пауза.
Майката. Нима е толкова трудно да се намери в цирка телефон? Добре че се сетих да позвъня на Каролкови и Вова каза къде се губиш.
Пауза.
Майката. И изобщо защо от други хора трябва да научавам за твоите работи? Добре тичаш, увличаш се по математиката, пишеш интересни статии в стенния вестник… Но защо за това не знаем нищо нито аз, нито баща ти?
Пауза.
Честно казано, такъв разговор Серьожка не очакваше. И вече съжаляваше, че не е той сега от другата страна на вратата. Ех, какъв простор би дал на езика си! Така би описал своите (по-точно на Електроник) успехи, че биха му простили всички грехове за две седмици напред. А пък този Електроник какъв чудак е, хич не се досеща за това! Изпусна такъв удобен момент…
И Серьожка от възбуждение дори драсна по вратата…
Майката. Защо си станал такъв потаен? Защо мълчиш?
Бащата (вика от стаята). Сега той е премного знаменит, за да разговаря с нас!
Майката. Да, виждам, че успехите ти замаяха главата. Ха иди да вечеряш.
Електроник (пресипнало). Не ми се яде, изядох пет пироги.
Серьожка се усмихна: най-сетне и Електроник отвори уста, кара точно по неговите съвети. И тук нашият заговорник побледня. Още първата фраза на Електроник предизвика неочаквана реакция…
Майката (изплашено). Защо ти е прегракнал гласът? Навярно си ял пет сладоледа, а не пироги!
Електроник (прегракнало). Не, пироги.
Майката (разтревожено). Но къде си простинал?
Електроник (съвсем пресипнало). Спи ми се. Здрав съм. Боли ме глава.
„По-добре съвсем да си беше мълчал! — възмущаваше се зад вратата Сироежкин. — Или да беше признал, че си ял сладолед. Тогава всичко е ясно — ангина. А защо си спомни за главоболието? Когато боли глава, никой не те закача. Но щом има хрипове, че още и главоболие, това вече е подозрително. Току виж, че мама надзърне в гърлото му и види, че пред нея не стои нейният син!…“
От преживяванията и страха съвсем здравият Сироежкин се изпоти и усети слабост в краката…
Майката (съвсем паникьосана). Колко ти е студено челото! Веднага в леглото! Сегичка ще ти дам юргана!
Бащата (изскочил в коридора). И утре сутринта — лекар!
Серьожка така се изплаши, че още половин час или дори час ходи по площадката на стълбището. Когато отвори вратата, ръката му трепереше. Като стигна до леглото, той побутна Електроник. После много предпазливо го настани в гардероба, заключи вратичката, скри ключа под възглавницата и си даде дума никога вече да не възлага на Електроник обяснения с родителите му.