На сутринта не стана нужда от лекар. Серьожка предварително оправи леглото си, показа на майка си гърлото и дори си измери температурата. И за да навакса изпуснатото, в най-ярки цветове обрисува своите победи.
Баща му и майка му отидоха на работа с повишено настроение. Предполагаемата потайност в характера на сина им се беше изпарила заедно с простудата.
Още щом вратата след родителите му се затвори, Серьожка отключи гардероба и поздрави приятеля си:
— Здравей! Вече не те боли гърлото, а?
— Не ме боли.
Електроник спокойно излезе от гардероба, като държеше купчина книги и изгорялата крушка.
— Половината не можах да прочета — оплака се той. — Другият път ми дай и запасна крушка.
— Ако можех, бих ти подарил хиляда прожектора.
— Не са нужни хиляда — отговори Електроник. — По-добре ми дай запасни части от телевизора, ако имаш.
— Имам развален транзистор — спомни си Сергей. — А защо ти е?
— Става. През нощта ще монтирам в себе си телевизор. И денонощно ще получавам нови знания.
— И няма ли вече да ходиш на училище? — изплаши се Сергей.
— А, защо, ще ходя — успокои го Електроник. — Работата е много проста. Аз например мога да отговарям, когато съм на дъската, а в същото време ще приемам вълните на телевизионната кула.
— Ти си най-добрият изобретател в света! Ти си най-добрият в света дресьор! — от удоволствие Сергей се засмя като си спомни как вчера Електроник взе ума на целия цирк. — Разбрахме се, нали! — завика той. — Ще ти дам транзистор, но ти ще ми разказваш филмите, които не ще мога да гледам.
— А защо се смееш? — попита Електроник.
— Спомних си как здравата изплаши маймуните, Електроша, а с кои още от дивите животни и птици можеш да разговаряш?
— С враните, гъските, лястовичките, делфините, лъвовете, тигрите, вълците…
— Чудесно! Значи историята за Маугли, как той живял в джунглите и разбирал всички диви животни, и дружал с тях, и се борил с тигъра Шир-Хан — всичко това не е измислено? Всичко това наистина е могло да се случи?
— Разбира се, можеш да се научиш да разбираш всички животни и тогава лесно ще ги управляваш — потвърди Електроник. — Сигналът за опасност, записан на магнетофон, ще прогони от полето враните. Делфините ще разучават къде има пасажи с риба и морски течения. А лъвовете в резервата ще бъдат викани за обяд по радиото. Трябва да се понаблюдават, да се съпоставят сигналите с поведението им и тогава ще стане ясно каква информация носи всеки сигнал, какво точно означава.
— Сече ти ума, Електроша! — с уважение каза Серьожа. — Как си се сетил за тия неща?
— Професорът ме учи. Той е най-великият човек, когото познавам. — Колкото и да е странно, винаги равният глас на Електроник звучеше почти тържествено.
Серьожка не забеляза това. Той беше премного възбуден.
— Слушай, Електроник, я поговори, моля ти се, с мене. Ти ще си дресьорът, пък аз… Какво да избера, та лесно да те разбирам? — Аз ще съм гъсок! Честна дума, ще съм съобразителен гъсок. Тази птица ми е добре позната.
Серьожка замаха е ръце, зашляпа по пода с босите си крака и дори погледна пръстите си — дали по тях няма ципи. После протегна врат и засъска страшно.
— Приличам ли? — завика той.
— Га-га-га — каза Електроник.
— Какво? — попита Серьожка.
— Га-га-га-га-га — продължи Електроник.
„Гъсокът“ в недоумение сви рамене:
— Не разбирам.
— Не разговаряй — напомни му дресьорът. — Изпълнявай командите.
„Гъсокът“ имаше такъв смаян и безпомощен вид, че дресьорът престана да гака и каза:
— Добре. Ще разшифровам тези сигнали. Три пъти „га“ значи: „Пазете се, пазете се!“ Пет пъти „га“ — „Да не се задържаме тук, да вървим нататък“, Шест пъти — „Тревата на тази поляна не е кой знае каква, но общо взето може да се пасе“. А фраза от седем „та“ е най-приятната: „Тук има какво да си похапнем“. Разбрано ли е?
Серьожка само мигаше.
— Разбрано… Пък аз си мислех, че това е най-глупавата птица: кряка си да се намира на работа. Значи, когато по-рано сме играли на „гъски и вълци“, ние сме разговаряли точно като гъски.
Серьожка скочи и издекламира:
Жалко — каза той и въздъхна, — че вече съм станал голям за тази игра. Инак бих накарал всички „гъски“ да говорят само на гъши език. И ние бихме надхитрили всички „вълци“. Пък какво толкова ще съжалявам! — съвзе се Сироежкин. Той се покашля и продължи с достойнство: — Ние с тебе, Електроник, не сме малки, ние трябва да движим науката. Хайде например да преброим колко звезди има на небето!