— Че те вече са преброени — спокойно каза Електроник. — В нашата Галактика, наречена Млечният път, има около сто и петдесет милиарда звезди.
Серьожка поклати глава:
— Множко са. Бях чувал, че са много, но не запомних точно колко. И още бях чел, че на планетите, които се намират при същите условия като Земята, непременно имало живот и разумни същества.
— Едни предполагат, че тези планети са няколко милиона, други — че са по-малко — уточни Електроник.
— Пък аз все си мислех — защо тогава не получаваме никакви сигнали от другите светове?
— Може би защото Земята се намира далеч от центъра, в слабата спирална клонка на Галактиката? — предположи Електроник.
— Зная, че живеем на самия край на Млечния път — махна с ръка Серьожка. — Но нали нашите радиотелескопи разучават другите галактики. Апаратите са поставени в действие. А никакви сведения не постъпват. Сякаш са ни забравили.
— На нас просто не ни обръщат внимание — потвърди Електроник. — Например учените, които живеят на далечна планета, на някоя съвсем друга галактика, могат да предположат, че атмосферата на Земята е нажежена до милиард градуса. Защо? Отговорът е прост: тези учени измерват температурата на атмосферата по силата на радиоизлъчванията на Земята. А на Земята работят мощни телевизионни предаватели, които дават силни излъчвания. И ето че на далечната планета вестниците пишат: Земята постепенно се разпада от високата температура…
— И тъй да е — мрачно каза Сироежкин. — Все пак ние улавяме техните сигнали. А ти ще можеш ли да ги разшифроваш?
— Ще опитам.
— Разбира се, ще можеш! — Сироежкин никак не се съмняваше в способностите на Електроник. — Хайде аз да ти изпращам тайнствени сигнали от далечна планета, а ти ги разшифровай.
— Добре — каза Електроник. — Съгласен съм.
Серьожка за миг се преобрази. Той покани Електроник да седне на бюрото, подаде му молив и тетрадка. Отвори гардероба, извади всички чекмеджета за бельо. На пода полетяха палта, куртки, шапки, изгладено бельо.
— Не ме гледай! — викаше Серьожка, като хващаше разни неща и не знаеше какво да навлече на себе си. — Засега се съсредоточавай. Ти чисто и просто си землянин. А сега пред тебе ще застане жител от друг свят!
И той наистина се яви пред землянина в такъв вид, че ако на мястото на спокойния Електроник беше някой друг, той не би знаел какво да си помисли. Можем да бъдем сигурни, че и родителите не биха познали сина си в това странно същество, увито в бял чаршаф от глава до пети и обвързано с пъстри шалове, с черни очила, със синя шапка от торшон и с ярки линии от червило по бузите.
— Прекрасно — каза Електроник. — Видът ти никак не е земен. — Аз съм готов.
— Първо да изберем звездната система, в която се намирам — тържествено заяви жителят на другия свят. — Та да звучи красиво. Голямата мечка, а? Мъглявината на Андромеда? Скорпион? Но какво да бъде тогава? Мечка, андромед или скорпион? Не искам! Ще бъда… Ура, сетих се! Ще съм змееносец от планетата на Съзвездието Змееносец!
— Слушам те, змееносецо — напомни за себе си землянинът.
— Сега… Внимание!
Серьожка изтича в съседната стая и почука с юмрук по стената. Като се убеди, че звукът е силен и ясен, взе от масата желязната ваза, започва да почуква: точка — тире — точка — тире.
— Хайде разшифровай! — викна Серьожка.
— Тук няма нищо за разшифроване — каза Електроник и влезе. „Аз, Змееносецът, изпращам пламенен привет.“ Азбуката на Морз. Метод, отдавна остарял в телеграфа. Не можеше ли да предадеш поздрава си по-тайнствено?
— Нищо друго не можах да измисля — призна си змееносецът.
— Тогава това никак не е интересно — прозвуча присъдата на землянина.
— А откъде да знам какъв е животът там, на този Змееносец! — ядоса се Серьожка. — Може би там дърветата пасат по ливадите като крави. А кравите обратно — растат на опашки! Откъде да знам какви са на змееносците ръцете и краката, очите и ушите и какво ни съобщават за себе си! О, изгорях от жега с този калпак!…
Змееносецът нервно смъкна от главата калпака и почна да се съблича. И наистина, положението му беше сложно. И землянинът, изглежда, разбра колко трудно е да си представител на друг свят.
— Не се сърди — каза той, — хайде да играем на обратното. Да изпращаме наши сигнали от Земята.
— А ти знаеш ли какво трябва да предаваме? — зарадва се Серьожка.