— Зная. Записвай. Сега ще съставим системата.
Електроник ходеше из стаята и разсъждаваше:
— Наблюденията показват, че във Вселената действуват едни и същи физични и химични закони. Затова взаимното разбиране с други светове е възможно. Като начало ще изпратим редица условни знаци.
— С какво ще ги изпратим? — учудено попита Серьожка другаря си.
— Това няма значение — дали ще е със светлинен лъч или по радиото. Важен е самият принцип на космическите преговори. Пиши: две точки, знак за повече, точка. Три точки, знак за по-малко, четири точки.
Серьожка записа:
..>. …<….
— Сети ли се? — попита Електроник — Да предположим, че в първия случай това са две кратки светвания, после дълго светване и пак кратко. Така ние установяваме математическите знаци. И преминаваме към обясняване на алгебрата. Предаваме неравенството и се запознаваме с абстрактно число, например: сто плюс „а“ е повече от десет плюс „а“. (Серьожа записа: 100+а>10+а). После се запознаваме с въпроса. (Серьожка пише: х+10=111; х=?; х=101). Обясняваме единицата дължина на нашето време. И така нататък.
— Гениално! — въздъхна Сироежкин. — Никак не ми е дошло на ум, че и космическият език е също математика. Май и аз ще стана математик-програмист — добави той вече за себе си.
— Всичко това не съм го измислил аз, а учените — каза Електроник. — Нарича се „линкос“ или „лингвистика на космоса“. Линкос обяснява какво е човекът, какво е поведението му, какви резултати в науката и практиката е постигнал. Може би съществуват и други космически езици, които аз не зная, но главното в тях ти вече си забелязал: всички са изградени върху математиката, защото тя е разбираема за разумните същества на Вселената.
Серьожка лукаво се усмихна, като слушаше всичко това. Докато Електроник приказваше, той измисли един много хитър въпрос.
— Кажи, Електроник, може ли да се предаде с този линкос това, което ти говори вчера с майка ми?
— Разбира се — веднага отговори Електроник — Няколко лица водят разговор на математическа тема, няма значение за какво именно става дума. Как да набереш телефонен номер, как да вечеряш, как да легнеш да спиш — всичко това може да се изрази математически. Действуващите лица са три. „А“ — твоята майка — поставя задачите. „В“ — това съм аз — винаги решава задачите вярно. „С“ — това си ти — обикновено се бърка, дава неправилни отговори. И така „А“ моли „С“ да реши задачата: „Защо не позвъни, защо не вечеряш, защо ти е прегракнал гласът?“ „В“ решава задачата вярно: „Изядох пет пирожки, искам да спя, здрав съм“. Но „А“ — твоята майка — казва: „Лошо!“ Защото тя е питала „С“, т.е. тебе, а не „В“. На сутринта „С“ дава на „А“ същите отговори и тогава „А“ го хвали: „Добре!“ Ето че е обяснено правилото за вежливост: не отговаряй на въпрос, който не е отправен към тебе.
— Ха-ха-ха-ха! — залива се в смях Сергей. — Юначага, разбрал си кое как трябва да е. Давам ти честна дума: с мама ще говоря само аз.
Той пише нещо на лист, после сгъва листа през средата.
— Сега прочети мнението ми по един много важен въпрос. Пък аз да измия червилото от лицето си.
И той изтичва в банята.
Електроник разгръща листчето и чете.
„Защо да търся жители на други светове, когато живият нечовек, моят приятел и брат по разум, винаги е редом с мене??? Наричат го Електроник!!!“
А под тези редове са нарисувани две смешни човечета, които стоят, хванати за ръка.
— Благодаря — казва Електроник. — Ти си истински приятел. Знам това.
Добре, че кучетата не говорят
— Теорията си е теория — каза на излизане от банята Сироежкин, — а практиката е преди всичко. Щом ти си най-добрият в света дресьор, хайде да направим един опит. Сега ще примамя някое куче, за да си поговорим с него. Какво ще кажеш, Електроша, харесва ли ти идеята ми?
— Харесва ми — казва Електроник. — Доведи куче.
Сироежкин веднага се спусна по стълбите, огледа двора. И разбира се, нито едно куче. Само Бясната колбаса вечно спи на припека, грее проскубаните си хълбоци. Добре че си спомни за нея и взе примамка. Това безразлично към всичко на света, освен към собствената си опашка, и въобще глупаво дворно куче веднага се преобразяваше и подлудяваше, когато видеше колбас: скачаше, ръмжеше, изпускаше слюнки. Затова всички го наричаха Бясната колбаса. Само стопанинът, портиерът, помнеше, че истинското име на кучето е Астра.
Не беше никак трудно да примамиш Бясната колбаса в асансьора с нейното любимо лакомство и да я изкачиш на осмия етаж. И в апартамента то влезе с готовност, не сваляше поглед от силно съблазнителното парче и скимтеше от нетърпение.