Изведнъж Бясната колбаса заръмжа силно и козината й щръкна. Какъв лай само се раздаде из апартамента! Кучето сякаш се отпуши след десет години мълчание: никога в живота си не беше лаяло така отчаяно.
Отначало Сергей не се досети какво беше предизвикало този лай. Но Бясната колбаса недвусмислено се спускаше към Електроник, мъчеше се да го хване за крачола, но веднага страхливо се отдръпваше и не спираше лудия си лай, сякаш искаше да събере в апартамента на Сироежкини всички съседи. Серьожка хвърли на пода колбасът — това не направи на скандалджийката никакво впечатление. Тя ставаше все по-зла и по-зла.
Най-после Електроник, който наблюдаваше спокойно кучешката ярост, прояви способностите си: той се разлая, заскимтя и издаде още някакви странни звуци. Бясната колбаса веднага млъкна, дори седна. Но изведнъж навири муцуна и зави пронизително и ужасяващо, сякаш в къщи бяха внесли мъртвец.
По гърба на Сергей полазиха тръпки. Той не можеше да издържи повече. Бързо отвори вратата и изгони разяреното куче. После вдигна от пода колбасът, изскочи на площадката и хвърли парчето подир госта. Да не вдига шум по стълбището.
— Ух-х! — Сироежкин избърса потта от челото си. — Бре, че лудо куче… Как мислиш, какво му стана?
— Изплаши се от мене — рече спокойно Електроник.
Опитът се провали. Дворното куче се оказа по-опърничаво от хищниците.
— Винаги съм си мислил, че кучетата са най-загадъчните и неразбираеми същества — направи извод Сироежкин.
— А професорът счита, че най-загадъчното същество е червеният лисугер — каза Електроник. — Помниш ли, аз ти разказвах, как той избяга и сега скита из целия град?
— Лисугерът с най-правдивите очи — спомни си Сергей.
— Не си ли го срещал? — попита Електроник.
— Не съм.
— Можеш дори да не го забележиш: той тича много бързо. Според мене той решава някаква своя задача.
И тогава Серьожка се досети защо лаеше Бясната колбаса. Тя веднага беше подушила кой е Електроник. И така появи се трето същество, което знаеше тяхната тайна. Добре, че то не можеше да говори.
— Стига глупости! — решително каза Сироежкин на Електроник. — По-добре се стягай за училище и изкарвай петици. И помни тайната!
Гнетът на тайната: „В края на краищата, аз съм човек!“
Странен стана животът на Серьожка. Той беше свободен човек — нито уроци, нито домашни. Свободен като птица: където иска, натам лети!
Електроник всеки ден носеше бележника с новите петици. В „Програмист-оптимист“ постоянно се срещаше името на Сироежкин. През време на уроците децата само чакаха момента, когато Сироежкин ще вземе думата и ще ги учуди. Веднъж Електроник в разказ за зоопарка сбърка живия слон с шахматната фигура1 и написа, че слонът е отишъл на h8. Всички взеха това за остроумна шега.
Галина Ивановна често даваше за пример Серьожа: напоследък той седеше много внимателно, не шушукаше, не надничаше в чужди тетрадки, не закъсняваше — с една дума, беше най-прилежният ученик. Макар Гусев по времена такива хвалебствени речи се обръщаше към Сироежкин, намигаше му и смешно дърпаше яката си, за което винаги му правеха забележка:
— Гусев, не се върти!
Никой в класа, освен Макар и Електроник, не разбираше тази малка пантомима. Веднъж те се сблъскаха лице с лице в един чужд двор и Гусев, както винаги почна да извърта името на Сироежкин по всевъзможни начини. Не знаем какво е станало с този толкова тих Електроник, но той само скочи на бетонния парапет на стълбището и в същия момент Макар усети, че виси във въздуха. Момчетата, които тичаха покрай тях, останаха като заковани и не повярваха на очите си: непознато слабичко момче държеше за яката известния кавгаджия Макар Гусев. Държеше го без каквито и да било усилия в протегнатата си ръка, като котка, която е сторила някаква пакост, и съвсем спокойно му казваше:
— Аз съм вежлив човек. Не се бия. Имай предвид това. Не се закачай. Пресечи улицата при зелена светлина. Учи математика.
Макар безпомощно риташе с крака, съскаше като истински гъсок, хрипаше:
— Ще уча…
Най-после Електроник бавно отпусна ръката си и кавгаджията седна на стъпалата.
Минаха три-четири минути, докато Макар се съвземе: никога в живота си той не беше изпадал в такова ужасно, непознато за него положение.
— Ти какво, Сироежкин, да не си от желязо? — измърмори начумерено Макар. — Е добре!… Мир ли? — И той подаде ръка.
— Мир — съгласи се Електроник и помогна на Макар да стане.
— Човек дори да не се пошегува… — сърдито каза Макар. — Добре де, вече няма да има никакви сравнения! — Той блъсна приятелски Електроник по хълбока и разтърси ръката му: — Охо! Та ти си имал стоманени мускули! Натъртих си юмрука… И хайде да не си спомняме за случая с телескопа. Ако искаш да знаеш, след тебе и аз погледнах през него и едва не ослепях… Ей, вие! — викна той на свидетелите. — Какво сте се спрели? Не сте ли виждали как тренира шампион щангист? Елате де, кой иска да изпита силата му.