Да, в такива минути Серьожка се чувствуваше истински престъпник. Тайната, за която знаеха само той и Електроник, го караше да се свива, да се оглежда, тя тревожно чукаше в гърдите му. Страшно беше да си помисли, че лъжата може да се разкрие.
Серьожка отдалеч оглеждаше всички минувачи. Ами ако ненадейно срещне някой познат или, още по-лошо, някой учител? Непременно ще го попита защо не е на училище. Ами ако учителят е излязъл от урок и там преди пет минути му е отговарял Електроник, какво ще си помисли, като види втори Сироежкин на улицата?
И често се отбиваше бързо-бързо встрани от минувачите, а после облекчително въздъхваше: стори ми се…
А колко мъки струваше да се запази тайната!
Една вечер се позвъни в къщи и Сергей изплашено чу познат глас. Таратар! „Сега ще отворя“ — викна Сергей и се втурна в стаята. Електроник седеше на бюрото и се занимаваше едновременно с две неща: решаваше задача по алгебра и изучаваше английски език, като беше хванал учебната програма (той, както обеща, за една нощ монтира вътре в себе си миниатюрен телевизор).
— Таратар! Пъхай се в гардероба! — с трагичен шепот завика Сергей, но в отговор чу формули и английски думи. Тогава Сергей хвана Електроник за раменете, натика го в гардероба, заключи и хукна към вратата.
— Аз вече се канех да си вървя — добродушно каза Таратар, като се ръкува със Сергей.
— Разтребвах — започна да го усуква Сергей. — Тук е толкова разхвърляно…
— Аз за минутка — продължи учителят, като слагаше шапката си на стола и не забеляза колко блед беше станал Сироежкин. Ти ми беше казал за съчиненията на Бурбаки, та наминах да ги видя.
Бледият отличник за един миг поаленя.
— Ай, аз съвсем забравих, че дадох тези книги на един познат, на чичо си. Той е доктор на науките. И тъкмо препрочита Бурбаки.
— Жалко — поклати глава Таратар.
Той протегна ръка за шапката си и я отдръпна: до него в гардероба нещо задрънка.
— Хм — мустаците на Таратар щръкнаха въпросително, — там е станала някаква авария.
— Котето — хрумна на Сергей. — Имаме много мишки. Цял ден лови.
— В гардероба? — учуди се учителят.
— Защо не? Котките виждат и в тъмното.
Коленете на Сергей трепереха, докато Таратар мълчаливо стоеше до гардероба. Най-после той взе шапката си.
— Няма ли да си патиш от майка си? — попита той.
— Не, тя ужасно се бои от мишки.
— Добре, ще намина друг път, когато чичо ти прочете книгите.
Бавно, много бавно учителят тръгна към вратата. А Сергей, макар да пристъпяше подире му, сякаш бягаше в състезание на сто метра: така силно туптеше сърцето му.
Като затвори вратата, Сироежкин се просна на дивана и цяла вечност лежа, без да мръдне, докато в гардероба пак зашава Електроник… Той излезе от гардероба много спокоен, без да разбере какъв страх беше брал приятелят му.
Милиционерите също караха Сироежкин да се стряска, той ги заобикаляше отдалеко. Серьожка прочете във вестника, че професор Громов излязъл с доклад на конгреса на кибернетиците. И там, в този доклад за самообучаващите се машини, направо беше казано: „За съжаление, ние не можем сега да демонстрираме оригиналния модел. Той ще бъде показан по-късно.“
Значи все още търсят Електроник. Началникът на милицията навярно е свикал своите бързи сътрудници и им е заповядал: „На всяка цена да се намери Електроник! Белези: чип нос, синя куртка, под куртката щепсел за включване в електрическата мрежа. Особени белези: той е най-добрият в света фокусник, дресьор и математик. Проверете всички отличници в училищата!… Какво? В училището на младите кибернетици се е прославил Сироежкин? Пак същият Сироежкин, на когото правиха рентгенов преглед! Тогава той ни излъга, но сега всичко е ясно. Той крие Електроник у дома си — най-вероятно — в гардероба!“
И тогава — прощавай, Електроник, прощавай, най-добри ми приятелю…
Не, той ще се постарае да запази тайната. В края на краищата колко неща в света са интересни и пълни с изненади поради тайната. Инженер Смит и приятелите му попаднаха на необитаем остров и не се досетиха, че там, съвсем наблизо живее могъщият капитан Немо. Ако знаеха това и се надяваха на неговата помощ, те не биха построили своето прекрасно убежище в скалата, не биха отгледали реколта от едно зърно и изобщо не биха се чувствували изобретателни и силни. Ами Том Сойер и Хък Фин! Тимур и Сергей барабанчикът на Гайдар! Невидимият човек, човекът-амфибия… И още колко други знаменити герои, които са ценили и уважавали тайната!