Выбрать главу

И все пак страхът не го напущаше. Една мъничка противна бучица се въртеше нейде в Сироежкин. Точно му се стори, че тя вече се е стопила, че е изчезнала, че се е изгубила и изведнъж — рязко телефонно позвъняване. И пак го стегне нещо отвътре: кой ли е това? Какво ще кажат?

И още една беда сполетя Сергей: изведнъж откри у себе си голямо влечение към математиката. Чудно нещо е това човекът. Едва му се е отдала възможност да си отдъхне от формули и задачи и изведнъж чувствува, че те, предишните му мъчители, са именно най-важното в живота. И именно сега, когато Сироежкин беше препълнен със страхове и грижи, той се обрече на нови терзания, като реши твърдо, че ще стане математик-програмист. Не конструктор, не физик, не астроном, дори не фокусник и дресьор, а математик, учен-кибернетик. Както и Електроник, той изучава всички теории, теореми и формули, геометрията на Евклид и на Вселената, езика „линкос“, небесната механика и всичко останало, което е нужно, за да може да командува смело електронните машини.

Но именно тук се получаваше омагьосан кръг. Серьожка беше готов да се върне на чина си и да се разправя с писалка в ръка с разните хиксове и игреци. А не можеше да направи това. Той беше безнадеждно изостанал от всички. Само да прояви смелост и вместо похвали и петици ще се посипят двойки. Не стига позорът в класа, ами и в къщи ще се вдигне скандал. Не, нека Електроник изкара срока до края, пък през лятото и той, Сироежкин, ще научи всичко и на първи септември сам ще тръгне на училище.

Electronic_1_07.png

Така се завъртяха работите ден след ден. Електроник печелеше за Сироежкин слава, а той скитосваше по пустите улички, покрай реката или по глухите пътечки в парка. Просто така, да убие времето.

Веднъж Сироежкин налетя на естрадата, където Електроник през първия ден на тяхното запознаване беше показвал фокуси. И макар че тук нямаше никого, Серьожка, като предпазливия лисугер, направи голям кръг и чак след това седна спокойно на пейката. Замисли се, спомни си хубавата песенчица:

Балони, балони, мои сини балони…

Стана му тъжно. Колко пъти искаше да излезе на улицата на Геолозите при № 3. Там живее Мая Светлова, певицата със синята рокля. Да я срещне на улицата и да й каже: „Извинявай, Мая… Не съм аз оня знаменит фокусник, аз съм просто Сергей. Случайно научих адреса и името ти. И ето дойдох…“ Колко пъти искаше Сергей да каже именно така. Но не отиде…

Той седеше на пейката, тъжеше и чакаше кога ще свършат часовете в училището и ще може да се върне у дома, при Електроник, и да стане друг човек. Честно казано, славата за него не е толкова важна. Колко по-хубаво е да потичаш след топката, да се гмурнеш в басейна, да пуснеш с децата тенекиена ракета или да се завъртиш на въртележките… На Електроник такива прости неща някак не му отиват. По-завчера например, последния час били свободни и момчетата повели Електроник да играят футбол. Поставиха го на вратата. А той, вместо да лови топката, почна да пише по гредата формули. Когато вратарят изпусна третата топка, търпението на тима свърши и го изгониха от вратата. Добре че Серьожка си беше у дома и виждаше всичко това от прозореца. Щом Електроник влезе в къщи, Серьожка веднага изтича на игрището. Ех, че се ядоса на Електроник!

Пет гола вкара подред!

Не посрами доброто си футболно име.

Electronic_1_08.png

От тези спомени Сироежкин веднага се развесели. Скочи на естрадата и произнесе реч, като се обръщайте към празните пейки:

— В края на краищата, аз съм човек! Имам право да давам задачи на машината, да проверявам способностите й и да я тренирам за скучните уроци и домашните работи. Ако тайната се разкрие и разберат кой е Електроник, всички ще ме разберат. Кой на мое място би постъпил другояче?… В края на краищата аз съм човек.

Какво значи да мислиш?

Таратар беше приготвил за момчетата сюрприз.

Когато влезе в класа, всички видяха едно чудно мъничко бюро с екрани, като на телевизор, и разноцветни бутони.

— Какво ли е това? — загълчаха децата.

Малките мустачки на Таратар стърчаха победно нагоре. Учителят почака, докато всички седнат на местата си, и каза:

— Това е моят помощник — обучаващ автомат „Репетитор“. Направиха го ученици от горните класове. Програмисти и монтажници. И специално за вас.