А какво е?… А защо?… А за какво?… — посипаха се въпроси.
— Седнете, всичко ще ви обясня и покажа. Но най-напред нека си поговорим… Кой ще ми каже какво значи да мислиш?
Гора от ръце израсна над чиновете. Колко пъти учителят беше виждал как заиграват пламъчета в очите на момчетата и ръцете сами се вдигат, и винаги по малко се вълнуваше в такива моменти, макар навярно да изглеждаше на всички все така спокоен. Таратар огледа класа и извика Дима Горев, на когото от нетърпение устата вече беше зинала.
— Ъ, да мислиш — живо започна нетърпеливият докладчик и се вглъби в себе си, — значи… значи — да мислиш… Да съобразяваш, да отделяш главното…
— Всичко ли каза? Благодаря, седни. А какво значи да отделяш главната мисъл? Кукушкина, кажи своето мнение. Скочи едно разчорлено момиче и изстреля като картечница:
— Според мене умният човек винаги вижда кое е главно и кое не е главно!
Лекият смях, който се понесе нагоре, пресекна, когато Таратар отново заговори:
— Не току-тъй ви зададох тези въпроси. И макар че изслушах само двама, уверен съм, че мнозина биха отговорили същото. Работата е там, че човек често не осъзнава как мисли. А пък това е сложна работа. Да знаеш — значи да имаш представа за предметите, явленията и техните връзки. Да мислиш — значи да можеш да си служиш с тях. И отделянето на главната мисъл, на основното съдържание на урока, разговора или някакво правило изисква от вас известен навик и напрежение, а от нас, учителите, умение да разясняваме и да ги затвърдяваме във вашата памет. По-нататък ще се спрем отново на това, когато преминем към машината… — Таратар помълча малко, помисли: „Нека чуят и децата“. Той каза: — А сега да пофантазираме малко. Как поетът пише стихове? Как композиторът съчинява музика? Как ученият прави откритие? Накратко казано, как се раждат новите образи, как протича творческият процес?
Таратар поклати глава, като видя пак гора от ръце, и добави:
— Предупреждавам: това е толкова сложен въпрос, на който науката още не е дала пълен и точен отговор. Затова не се смущавайте: всяка ваша мисъл ще направи принос в нашия разговор. И така, моля.
Председателят на класа Коля Гребешков както винаги се изказа кратко и категорично:
— Аз мисля, че раждането на образа е случайно. Например: Суриков видял на белия сняг черна врана и нарисувал болярката Морозова.
— Когато съчиняваш стихове, непременно ще изпишеш куп хартия, за да намериш нужната рима, за да изложиш кратко и красиво мислите си.
Дори със затворени очи човек можеше да се досети, че се изказва Апенченко: старае се да говори изразително и затова леко извива глас.
Таратар знаеше, че другарите му го наричат Обожателя, загдето пише писъмца на момичетата през време на уроците. Както се вижда, Апенченко пишеше и стихове.
— … и още — продължи Апенченко, — трябва да видиш дали някой преди тебе не е употребил същата рима, същото сравнение или образ. Както е казал поетът: грам метал, тонове руда…
— Тонове писма! — не се въздържа някой и всички се усмихнаха с разбиране.
— Откритието в науката винаги е ненадейно. — Това го каза Вова Каролков, Професора. — Трябва да се абстрахираш от привичните възгледи и по нов начин да погледнеш на дадено явление. Затова и казват, че откритията у нас са буквално в краката ни. Вгледайте се и ще ги видите.
— А можеш да мислиш цял живот и нищо да не изобретиш — възразяват от място.
— Откри Америка! — вика Макар Гусев. — Кой не знае, че всичко зависи от фантазията. На кого както му сече главата…
С това дискусията свърши, започна обикновената препирня.
Таратар молеше за тишина:
— С удоволствие ви изслушах. Всички отговори са правилни. За да направя извода, ще започна от последното изказване: на кого както сече главата. На нас, педагозите, ни се иска главата на всеки ученик да работи отлично. Може ли да се постигне това? Може! В училището вие получавате определени сведения — информация, която се набира във вашата памет. С течение на времето част от информацията се забравя, но не се губи, не се изхвърля, а един вид се складира в складовете на паметта, на нейно място постъпва нова. И така, какво представлява творческият процес?… Да предположим, че вие сте замислили да създадете произведение на изкуството или науката. Седнали сте и размишлявате. Мислите подскачат, спомняте си ту едно, ту друго. Ето че се налага извикване на информацията от паметта ви. Понякога казват: нещо не ми текат мислите, мислите не ми идват в главата и т.н. Не се отчайвайте! Искайте настойчиво от паметта — защото имате богато хранилище на знания.