А в коридора в това време се водеха горещи спорове. И май най-много приказваше Електроник: той просто сипеше цифри, примери, факти…
Ако знаеше само какви съмнения терзаеха в този момент приятеля му, който стърчеше самичък в парка, и колко важно беше за Сергей самият той да седи на чина и да размишлява заедно с всички…
Състезание с „Репетитора“
„Репетиторът“ макар и да приличаше на обикновен чин, загадъчно лъщеше с бялата си металическа повърхност и с матовите си екрани. Струва ти се, че ако натиснеш един бутон и той ще изхвърли някакъв неочакван номер. В най-добрия случай с гръмък глас ще ти зададе неочакван въпрос и като засече времето, ще ти лепне двойката. А може и да се разсърди, да се развика, да повика директора…
— Виктор Смирнов, моля да седне до пулта! — каза Таратар.
Необикновена тишина се възцари в класа. Скръцна капакът на чина. Смирнов бавно стана, отиде до тайнственото бюро, внимателно седна на края на стола. Навярно той се чувствуваше като самотен космонавт, който сега ще натисне копчето и ще излети заедно със стола от класа.
— Включи „пуска“! — каза учителят.
Ето го, този бутон! Четири червени букви на малка табелка: ПУСК. Е, да става каквото ще!
Той не излетя и не беше оглушен от висок глас. Просто екранът светна меко, сипкаво и след известно време върху него изпъкнаха букви и цифри. Децата се размърдаха: какво ще стане по-нататък?
— Смирнов получи задачата — разясни Таратар. — Това са обикновени уравнения от първа степен с две неизвестни. Гусев, напиши ги, моля, на черната дъска.
Макар Гусев с удоволствие изтича при „Репетитора“ и като поглеждаше екрана, написа с тебешир едри цифри и букви:
2x–7y=2
6x–11y=26
Учителят продължи:
— Смирнов, запозна ли се с условието?
Смирнов кимна.
— Тогава натисни левия бутон. Сега автоматът ще ти зададе въпрос.
Смирнов така припряно чукна по бутона, сякаш цял живот беше чакал този въпрос. Под условието засвети нов, ред: „Да се намери X или Y?“
— Намери хикс! — предложи Макар Гусев, който се чувствуваше съучастник във важния опит.
— Хикс — повтори неуверено Смирнов.
— Добре, намери хикс — съгласи се учителят. — Натисни бутона под хикс. На екрана ще се появят варианти на първото действие. Ти трябва да обмислиш всички, да намериш най-добрия и да кажеш мнението си, като натиснеш съседния бутон. След това „Репетиторът“ ти дава няколко втори действия и ти извършваш същата работа, докато получат отговор и оценка.
— Проста работа! — изтърси Макар Гусев. — Хайде натискай, пък аз ще пиша.
Таратар, разбира се, забеляза одобрителните усмивки по лицата. Блеснаха стъклата на очилата му, трепнаха, замърдаха черните мустаци.
— Защо Гусев каза така? — зададе той любимия си въпрос, като вдигна показалеца си. — Защото мисли, че е много просто да натискаш бутоните. Но сега ще видим как той ще размишлява над действията, които ще му предложи автоматът. Едни от тях са правилни, други неправилни. „Репетиторът“ не може да бъде излъган. Той ще оцени точно решението и ще постави бележка. Освен това той засича времето и не гледа дали сте успели да отговорите, или не сте успели — задава следващия въпрос.
Макар Гусев се почеса по тила. Той вече виждаше как се върти съседът му: мръщи чело, опъва кичурите коса и шепне нещо… И наистина, кой вариант е най-добрият: дългият или късият? Навярно късият. Но късите са два и в единия от тях се крие грешка. А може би и в единия, и в другия? Ха сега проверявай всички плюсове и минуси, умножавай и дели. Само че по-бързо: времето тече.
Ето Смирнов бърше чело, мрачно натиска последния бутон и изведнъж светва: в малката рамчица с надпис „оценка“ заблестява думата „четири“.
— Четири! — докладва Макар на класа.
— Добре — казва Таратар, — макар че може и по-добре. Ти избра вярно, но по-сложно решение. Грешката не е голяма, ще я разгледаме по-сетне, та следващия път да решаваш по-кратко. Сега иде ред да натиска бутоните Гусев.
За свое учудване Макар вижда на екрана вече други уравнения. И той също мръщи чело, върти очи, пъха нос в екрана.
А после с „Репетитора“ поред се сражават останалите. Щракане на бутони, тихо бръмчене на машината, ах и ох и светване на окото — всичко това прилича на страстна, увлекателна, радостна игра. Никой вече не помни, че това е обикновен час по математика.
И когато учителят взе тебешира и започна да обяснява грешките, класът още не се беше уталожил: всеки се мъчеше да разбере къде е сбъркал. Защото когато почваше играта с „Репетитора“, той не е знаел, че тя ще свърши, и сега трябваше да разбере къде се е спънал, къде е кривнал, та другия път да играе по правилата и да излезе победител.