— Вече разговаряхме за това — казва Таратар, — че човекът трябва да знае много. Но аз ни най-малко не искам вие да се превърнете в енциклопедични справочници, в обикновени хранилища на информация. Вие навярно помните едно от основните правила на кибернетиката, което тя изисква и от машините, и от хората: във всяка работа да избереш най-добрия, оптималния вариант, да постигнеш най-големия резултат. Искам вие да мислите именно така: като имате широк кръгозор, да умеете да избирате най-доброто решение. Надявам се, че „Репетиторът“ ще ми помогне в това… — Таратар предупредително вдигна ръка. — Впрочем, за днес програмата му не е изчерпана. Остана още една задача, доста костелив орех. И аз ще предложа да я реши… нашият дежурен асистент Сироежкин, който досега не вземаше участие.
Електроник с достойнство тръгна към „Репетитора“. Изпровождаха го с искрено съчувствие, като пътешественик, който заминава в пустинята.
Щракна „пускът“ и Електроник с равен глас прочете гласно условието:
— „Намерете три четиризначни числа, всяко от които е равно на квадрата на сумата от числата, съставени от двете първи и двете последни цифри на търсеното число.“
„Охо! Наистина костелив орех! Ама че измислено! Квадрата на сумата… съставени… цифри на търсеното число“.
Приблизително така си помислиха всички математици. Някои си затваряха очите и си представяха дълги-дълги колонки от цифри, които трябваше да се прехвърлят през ума.
Но какво е това? Изщракаха като картечница бутоните. Не минаха и три секунди, а Сироежкин вече седи до „Репетитора“ и в окото на машината светна: „пет“!
— Ух-х! — понесе се от първия до последния чии.
— Трите търсени числа — възхрипкаво каза Сироежкин — са 2025, 3025 и 9801.
И той пише на дъската:
2025=452=(20+25)2
3025=552=(30+25)2
9801=992=(98+01)2
Затракаха капаците на чиновете, те изразиха общо възхищение. Сироежкин седна на мястото си. Дори Таратар беше учуден и кажи-речи малко смутен.
— Твърде, твърде… — измърмори той. И не намери повече думи.
На вратата се подаде нечия рошава глава.
— Звънецът удари! — викна немирникът и побягна.
Таратар се усмихна: така беше преди трийсет и пет години, така, навярно, ще бъде и след сто. Винаги ще се намери някой немирник, който ще извика: звънецът удари!
— Край! — весело каза учителят. — Както ми подсказват, вече сте свободни.
Наобиколиха героя от състезанието в плътен обръч и го изведоха от класа. Останаха само „Репетиторът“ и Таратар.
Очилата на Таратар бляскаха и той гледаше подир Сироежкин. Изглежда той наистина беше смутен от нещо.
Музикално образование
Един внезапен случай прослави отново Сергей Сироежкин.
След уроците Вовка Каролков покани Електроник у дома. Професорът помоли съкласника си да му обясни езика „линкос“, но това беше една малка хитрост. Работата е там, че бабата на Каролков, в миналото преподавателка в консерваторията, два пъти седмично учеше внука си да свири на пиано. От всички изобретения на човечеството прекланящият се пред техниката Професор не обичаше само две: зъболекарския свредел, който стърже зъбите, и музикалния инструмент с черно-белите клавиши. Те според Каролков отнемаха на хората, и най-вече на изобретателите, много полезно време. И колкото и упорита да беше бабата, той се надяваше, че днес урокът ще бъде отменен заради важния гост.
— Бабо — Вовка представи приятеля си на строгата жена в черна рокля, — това е Сергей Сироежкин, първенецът на училището. Той между другото е изобретил езика „линкос“, за да водим разговори с марсианците. И ние с него искаме да потренираме.
Бабата кимна на Електроник от висотата на своята възраст и с плътен глас каза:
— Прекрасно. За марсианците пишеха още по времето на моята младост. Е, ти Серьожа, свирил ли си някога на пиано?
— Свирил съм — спокойно отговори Електроник.
Лицето на Каролков се смръщи като от зъбобол. Но енергичната бабичка вече беше хванала и двамата другари за раменете и ги вкара в стаята, където в къта с вдигнат, лъскав от лака черен капак стоеше в очакване старинният инструмент.
— Чудесно — каза басово пианистката и поведе момчетата към пианото. — Първом ще послушаме как свири Вова, а после ще чуем и ти какво можеш.
Бабата седна до внука си и отвори нотите.