— Момчета, Неделин решил едно много мъчно неравенство! Всички си блъскали ума — и нищо, а той взел и го решил. А пък Спартак доказал една много трудна теорема!
А знаменитостите не обръщаха ни най-малко внимание на пищната си свита. Те спокойно се разхождаха из залата и взаимно си задаваха музикални задачи: тихичко си свирукаха или тананикаха мелодии и познаваха кой е композиторът. После звънецът удряше, вратите на девети „А“ се затваряха, и училището чакаше новини.
Новините бяха най-различни:
— Чухте ли? Неделин цял час спорил с учителя. Единият доказвал своето, другият — своето. Та чак докато удари звънецът.
— Добре му е на него, той знае всичко. А тук още не си седнал спокойно на мястото си и вече те викат на дъската.
— Видяхте ли, Спартак облякъл червената фланелка. Под ризата си личи. Пак ще вкара голове на биолозите!
— Та какво от това? Там се учат само момичета. Колко им са момчетата. И все са едни хилави. Не е кой знае какво да ни надиграеш… Попов си купил нова цигулка! Като подхване едни концерти, та не дава на съседите си да спят.
— Нали аз живея под Спартак. Два етажа по-долу.
Знаеш ли как той гърми на пианото! Цигулката не е нищо! Пианото на десетте етажа се чува.
— Какво си увесил тия очила? Да не искаш на Витка Попов да приличаш? Ваш Витка е слабак, футбол не играе. Гледай да не станеш на кожа и кости с тези очила. По-добре грам здраве, отколкото тон знания!
— Ти си слабак! Аз всяка сутрин правя гимнастика. И скочих по-далеч от тебе!
Както виждате, поклонниците на математиката от всички класове се разделиха на два лагера. Едни подражаваха на замисления и сериозен Попов, който гледаше иронично на шумните развлечения. Обожателите на живия, мускулест Спартак хвалеха спорта и се опитваха да съчиняват стихове, кой знае — по-добри или по-лоши от ония, които Неделин печаташе във всеки брой на стенвестника. Единственото, по което бяха на едно мнение и двата лагера, е, че математиката е основата на целия живот.
Сироежкин, разбира се, беше привърженик на веселия Спартак, макар той да не му обръщаше никакво внимание. А от Попов седмокласникът странеше след една случка. Серьожка тичаше по коридора, когато изведнъж вратата рязко се отвори и го прасна по главата. Случаен виновник за този удар — Виктор Попов — явно, беше зает с мислите си. Той дори не погледна към пострадалия, само каза вървешком:
— Ей, малкия, по-внимателно!
При тия думи Серьожка кипна от яд. Не защото на челото му излезе голяма подутина. Ядоса го самото обръщение.
— Виж кой бил големият! — … процеди през зъби Серьожка. — Ще те прасна по очилата, та да гледаш къде вървиш!
Попов се спря, погледна учудено непознатата фигура и неочаквано попита:
— А бе драка, я ми кажи по-добре какво е това „Алжебр и алмукабала“?
Сергей не отговори нищо. Той разкрачи по-широко крака и пъхна ръце в джобовете на панталоните си.
— Време ти е да знаеш, че това е математическо съчинение от девети век, което е дало името на алгебрата. — Попов гледаше кавгаджията с явна ирония. — И между другото, млади човече, професорите, които посещават нашето училище, ме наричат колега. Чу ли? Ко-ле-га.
С това всъщност спречкването свърши.
Витка Попов отдавна беше забравил всичко. А Сироежкин помнеше. И може би именно след този случай той си измисли следната история.
Ето че той след две години — на никого неизвестният деветокласник — отива в университета на математическа олимпиада. Взема лист хартия, чете условията на задачите. Десет минути — и подава на комисията изписания лист. В залата скърцат ли скърцат писалките, но той си излиза, дори без да погледне встрани. Комисията чете работата му и се чуди: „Кой е този Сироежкин? Никога не е посещавал математическите кръжоци, не е присъствувал на заседания на секцията и така леко, като играчка е намерил своите остроумни решения. Дори е чудно, че за него няма нерешаеми задачи…“
А на другия ден ще окачат плакат:
„Първото място зае ученикът от девети клас Сергей Сироежкин. Чест и слава!…“
Витка Попов ще научи за това и ще подаде ръка за помирение: „Извинявай, колега, такива задачи не можех да реша дори аз…“
Какво пък? Нима не може да се случи и такова нещо? Серьожка беше чел в една книга, че знаменитата теорема на Стокс се появила на бял свят, когато Стокс бил студент и отговарял на изпита на самия Максуел. Оттогава теоремата носи неговото име. И теоремата на Редей е доказана също на изпит. Така че защо да не може да бъде открита, един ден и теорема на Сироежкин?…