Сироежкин подсвирна и се вдигна на лакът:
— А ти не ментиш ли?
— Аз казвам винаги точни и проверени сведения — рече Електроник с обикновения си равен тон. — Забавянето на времето в свръхбързия полет е предсказано от великия физик Айнщайн. И вече е проверено.
— Не, Електроник, ти не ме разбра правилно… — взе да се оправдава Серьожка, сякаш приятелят му наистина се беше обидил. — Аз исках да кажа, че премного векове минават на Земята. Върнеш се, а всичките ти познати отдавна-отдавна са умрели. Не може ли да се излети за пет-шест години?
— Може и за пет-шест.
Сироежкин си представи как се връща от космически полет. Забравени са всичките му грехове, отново започва хубав живот. Ходи на училище, разказва на всички за своите приключения и другарува с Електроник, който не отговаря вместо него на уроците, а само му подсказва решенията на най-трудните задачи… Но едва ли има сега такива свръхбързи ракети. Не е чувал за такива.
Електроник потвърди подозренията му.
— Да-а… — само каза Сироежкин и това значеше: защо тогава да си приказваме, щом ги няма!
Прощалната вечер на нашите приятели премина в делови разговори. Беше съставен подробен план за живота на Електроник през първите два-три месеца. Серьожка не се решаваше да каже, че заминава за дълги години. Току-виж, че Електроник не се съгласи. А тъй, за два-три месеца, Електроник не възразяваше. Той вече беше влязъл в ролята си.
И Серьожка дълго разказва на Електроник за целия си живот, всичко каквото знаеше за него. Електроник си състави пълна, ясна картина за човека, когото от днес нататък ще трябва да представлява. Животоописанието на Сергей Павловия Сироежкин така сполучливо легна в паметта му, че можеше подробно да обрисува всеки епизод, като го разкаже, разбира се, от първо лице.
„Да се счупя, ако издам тайната“ — тази клетва не само си остана в сила, тя стана самия му живот. Отсега нататък Електроник трябваше да забрави кой е той. Да забрави завинаги.
Нашият беглец се въртя в леглото до разсъмване, после за малко се унесе. Когато отвори очи, Електроник го нямаше. Не, не Електроник! Сироежкин вече не беше в стаята.
Сергей Сироежкин, седмокласникът от училището на кибернетиците, беше отишъл в Двореца на пионерите. Днес там е Въпросителен ден: среща с академици, научни разговори — с една дума, обикновени училищни работи. А тук, в квартирата на Липова алея, беше оня, когото преди наричаха Сироежкин.
За пръв път Сергей си помисли: а сега кой е той? Чудно! Засега никой. Още не беше си измислил нито фамилно, нито собствено име. Но няколко минути искаше да остане насаме със себе си. Няколко много важни минути.
Той седна до телефона и от адресното бюро научи как да позвъни на апартамент петнайсети на улица „Геоложка“ №3. Набра номера.
— Повикайте, моля, Мая.
А там не го разбират:
— Ало, ало! Повторете!
Той повтори:
— Моля, Мая.
Резки позвънявания. Прекъсна… Ама че идиотщина! Но се досети: беше говорил без глас, съвсем беззвучно.
Сергей каза гласно:
— Идиотщина!
Свърза се.
— Мая на телефона!
Ами като вдигне слушалката, ако пак се загуби толкова нужният му сега глас?
Този път го чуха. Приятен бас отговори:
— Сега.
Се-га. Ето я върви по коридора със синята си рокля, вглежда се в огледалата и си мисли: кой ли е?
— Да-а.
— Здравей, Мая.
— Здравей! Кой е?
— Сергей — каза глухо той.
— Кой Сергей?
— Сироежкин.
— А, здравей, Серьожа!
Стана му и радостно, и тъжно.
— Аз заминавам — каза той.
— Далече ли?
— В Мурманск.
— На гастроли? С цирка ли?
— Не съвсем. Аз не съм оня… Не съм фокусникът.
— Да, разбира се — каза Мая. — Ти учиш някъде.
— Да, в училището на кибернетиците, в седми. А ти?
— И аз съм в седми. В химическото.
— Интересна наука — ни в клин, ни в ръкав изтърси Серьожка и се наруга: той мразеше химията.
— Пък аз, представи си, хич не обичам химията. Догодина искам да се прехвърля нейде другаде — призна си Мая.
— Общо взето да, не съвсем… — глупаво измънка Серьожа и изведнъж премина в бодър тон: — Ела у нас! Не, сериозно. У нас знаеш… — Той засече, помълча. — Изобщо ти мене не си ме виждала никога. Искам да се сбогувам.
— Нищо не разбирам — каза Мая. — Нима днес няма да дойдеш на Въпросителния ден?
— Не зная…
— Изобщо нищо не разбирам — повтори Мая. — Ако ти, Серьожа, не си правиш шеги и искаш да се сбогуваш с мене, ела на Въпросителния ден.
До влака оставаха три часа. За това време трябваше да реши само една задача. Най-трудната в живота му.