— Преминаваме към въпросите — каза делово академикът, и погледите, устремени към него, пак станаха любопитни. — Въпросите са твърде много, всички са интересни и искат размишления. И макар ние да ги разпределихме на групи, наложи се да поканим специалисти от различни области на науката, производството, изкуството и литературата. Това ни радва. Аз не току-тъй попитах в началото на разговора, знаем ли всичко за природата и мисли ли някой, че всички открития вече са направени. Вашето красноречиво мълчание и вашите въпроси ни убеждават, че скептичната поговорка „нищо ново под слънцето“ е безнадеждно остаряла.
Академикът почна да чете въпросите на децата.
„Слушал съм — се казваше в писъмцето на седмокласника Юрий Бобров, — че в крака на един обикновен стол е затворена толкова енергия, колкото дава Братската ВЕЦ за няколко години. Вярно ли е това?“ И вторият въпрос от училище номер три: „Може ли да се направи Луната електроцентрала на Земята, за да събира слънчевата топлина и да ни предава електричество? Защото Слънцето праща на Земята толкова топлина, че на всеки две и половина минути може да възври езерото Саван“.
— Мисля — каза председателят, — че академик Пьотр Иванович Сомов ще ни разкаже за най-важните проблеми на физиката и енергетиката: за термоядрените реакции, за трансформацията на слънчевата топлина в електричество и за други перспективни източници на енергия. А ние заедно ще си поговорим как човечеството с помощта на едно грандиозно море от електроенергия се готви да управлява климата, да получава много богати реколти през всички сезони на годината, да засели други планети.
Още няколко писъмца спомена Немнонов. Въпроси към медиците:
„Може ли по време на продължителни космически полети човек да бъде приспивай или замразен?“, „Достатъчни ли са за космонавта в състояние на безтегловност два часа сън?“. „Как да се направи по-дълъг животът на човека?“
Въпроси към писателите-фантасти:
„Как да се измисли нещо, което не е предсказано от науката?“ „Как е работил Жул Вери?“
Въпроси към физиците:
„Какво е това изкуствен нос? Може ли да бъде създаден телескоп за улавяне на миризмите, та да можем да помиришем другите планети?“
— Няма да чета всички листчета — продължи Немнонов. — Ще отбележа само, че сред тях има твърде много въпроси по кибернетика. И макар че тук седят бъдещи физици и химици, инженери и лекари, педагози и биолози, ще припомня историята на думата „кибернетика“. Гръцкото „кибернос“, което се среща още у древния философ Платон, се превежда като „кормчия“, „човек, който управлява кораб“. Това е много сполучлив образ и според мене той се отнася не само за кибернетиците, но и за всички вас.
Представете си, че тръгва на далечно плаване голям кораб. Хиляди хора се стягат за път, приготвят се. Прощален оръдеен салют — и корабът излиза в океана. Пред него стоят хиляди мили труден път, неоткрити земи, тайни на природата… И успешното плаване на този кораб зависи от целия екипаж — от матроса до капитана. Ще се сменят на щурвала кормчиите, ще има ветрове и бури и непременно ще има радостен вик на наблюдаващия: Земя!… Такъв кораб си представям аз съвременната наука. И всички вие ще бъдете в нея кормчии, защото въпросите, проектите и хипотезите, които обсъждаме днес — това е наследството, което учените оставят на вас, нашата смяна. Плавайте по-нататък!
Докато академикът шеговито махаше с ръка да спрат аплодисментите, над сцената светнаха електрически лампички, които образуваха думите на първите въпроси:
— На тези въпроси — каза председателят — ще отговорят инженер Иван Александрович Глушков и кандидатът на науките Александър Сергеевич Светловидов.
В дъното на сцената завесата се дръпна и на тъмния фон ясно се очертаха пет бисерно матови екрана: един голям — в центъра и четири по-малки — отстрани. В същия момент екраните светнаха и макар слънцето да грееше все така през прозорците, появилите се цветни изображения бяха релефни, обемни.
На всеки екран се прожектираше отделен филм, но това не пречеше на внимателните зрители да наблюдават всички умни машини и да слушат обясненията на инженер Глушков. Напротив, зрителите оставаха с впечатлението, че различните кадри създаваха цялостна картина за света на електронните помощници на човека!