— Могат ли животните да разговарят? — започна с хрипкав глас малкият докладчик. — Трябва да кажа…
— Почакайте! — изведнъж се разнесе висок вик. — Почакайте! Аз ще обясня всичко!…
По пътечката тичаше едно момче. То беше този, който викаше и отчаяно махаше с ръце. Някои скочиха, някои обърнаха глави. Председателят стана. А професор Громов изпусна лулата си, която държеше в ръка и бръкна в джоба за очилата си.
„Сироежкин съм аз…“
Първа, която Сироежкин видя, когато се втурна в голямата зала, беше девойката със синята рокля. Тя стоеше до самата врата, облегната на колоната, и с широко отворени очи гледаше Серьожка. После се обърна към сцената и очите й станаха още по-големи и още по-учудени.
Серьожка също погледна към сцената и побледня: на трибуната пред цялата зала говореше Електроник! Тогава Сергей се спусна и, без да разбира какво прави, затича към дългата маса, около която седяха някакви хора. Той не чуваше силния си вик, само искаше да дотича по-бързо до масата.
В пълна тишина Сергей застана пред сивокосия човек, който внимателно го гледаше, наведе глава и едва чуто каза:
— Сироежкин съм аз…
Сироежкин каза това почти шепнешком. Но го чуха. И всички изведнъж забелязаха колко много прилича той на момчето, което беше на трибуната.
Академик Немнонов гледаше ту единия, ту другия Сироежкин и кой знае защо мълчеше.
— Близнаци! — високо каза един от зрителите. — Не е честно!
— Не, не са близнаци! — прозвуча гласът на професора. Громов стана, отиде накрая на сцената. — Не бързайте да правите изводи, приятели. Сега всичко ще ви стане ясно.
Очите на Громов сияеха. Само няколко крачки го деляха от момчето, което преди няколко минути говореше от името на Сергей Сироежкин. Професорът се обърна към него:
— Момче, кажи, моля ти се, какъв ден от седмицата е бил първи януари на сто и осемдесета година?
— Петък — без да се замисли, каза момчето със синята куртка.
— Сумата на три числа е четиридесет и три — продължи професорът, — а сумата на техните кубове е седемнадесет хиляди двеста деветдесет и девет. Кои са тия числа?
— Двайсет и пет. Единайсет. Седем — моментално отговори момчето.
После Громов го помоли да извлече двайсети корен от число с четиридесет и две цифри и пак последва незабавен отговор.
— Човек-сметачна машина? — предположи един ученик от горните класове.
Професорът поклати глава.
И в този момент някой каза нерешително:
— Електроник?
И всички изведнъж загълчаха:
— Да! Да! Електроник!… Електроник!… Той е!… Да!… Гледайте! Електроник е, разбира се!…
Сякаш лавина забоботи в планините или се свличаше ледник — такъв шум се вдиша.
Председателят взе микрофона и викна:
— Обявявам почивка!
Той се смее!
А Сергей продължаваше да стои с наведена глава.
Любопитните моментално наобиколиха професора и Електроник. Като снежна топка този непрекъснат кръг от гърбове растеше и растеше, бавно се придвижваше към вратата и най-после с мъка се промъкна през нея и изскочи във фоайето. Академик Немнонов и колегите му се оттеглиха в малката стая зад сцената и оживено обсъждаха случая. Всички излязоха. А Сергей продължаваше да стои.
Някой го хвана под ръка и попита:
— Да вървим ли?
Беше Таратар. Сироежкин смутено погледна учителя си и се обърна назад. По бузите му се търкулнаха две едри сълзи.
— А какво да правим сега — каза меко Таратар. — Ти искаше да скриеш от всички тайната си и известно време успяваше благодарение на изкуството на професора. А после Електроник го видяха стотици очи и познаха кой е той. Ти си юнак, Сироежкин! — неочаквано каза в заключение Таратар.
— Аз? — от учудване Серьожка се изчерви. — Защо?
— Ние, учителите, а мисля, че и родителите ти, се радваме — продължи Таратар, — че ти намери в себе си кураж да кажеш истината на всички.
— Значи, вие сте знаели?
— Досещахме се. И то едва през последните няколко дни. Но не знаехме на кого е този Електроник и откъде се е взел… Чувам го, той е в хола. Хайде с мен! Трябва да се видиш с твоя Електроник.
— Хич не е мой — измънка Сироежкин, като се мъкнеше след учителя си.
— Ти пръв се сприятели с него — каза Таратар. — Всички знаят това.
— С малко ли деца съм се сприятелявал — сърдито рече Серьожка, като не изоставаше от учителя си.
— Но нали ти реши, че сега Електроник, трябва да си е Електроник. Според мене ти трябва да поговориш с него.