— Аха! — каза Серьожка и хукна към вратите.
Отначало Сироежкин видя само гърбове. Той се наведе, мушна се под нечий лакът, настъпи някого по крака, потупа по нечий гръб, пак се мушна и излезе в кръга. Насред кръга стояха Громов и Електроник, а пред тях — зайче, костенурка, фламинго, мишка и други животни. По-точно, не бяха истински животни, а момчета и момичета в картонени маски и костюми — артисти от пионерския театър, които даваха представление на малките деца. Те явно не бяха в залата и едва сега чуха кой е Електроник и затова не вярваха на очите си.
— Ха кажи — настояваше зайчето, — кажи кой съм аз?
— Ти си човек в маската на страхливия заек — хрипкаво отговори Електроник.
— Но аз никак не съм страхлив! — възмути се артистът.
— Аз не съм казал, че си страхлив — рече Електроник. — Ти сега си зайче, а зайчето винаги е страхливо.
Децата се разсмяха високо.
— Електроник, ами аз? — попита костенурката.
— Ти си мъдрата костенурка. Ти или криеш на дъното на езерото златното ключе, или, покатерена на някой камък, припомняш живота си.
— Ами аз?
— Ти си мишката. И най-много те е страх от котката.
Артистите се учудиха:
— Вярно! Всичко позна, макар да не е гледал пиесата. Личи си веднага, че добре схваща нещата.
— А къде е Мая? — попита зайчето и викна: — Мая-я!
— Тук съм — чу се зад гърбовете.
Децата се отдръпнаха, сториха път на момичето със синята рокля.
— Това е нашата главна артистка — представи зайчето момичето със синята рокля. — А това е Електроник.
— Ние се познаваме — усмихна се момичето със синята рокля и, като извади от джоба си прозирната кърпичка със смешното личице и монограма „Електроник“, попита фокусника: — Позна ли я?
— Охо! — учуди се Громов. — Излиза, че Електроник има вече много приятели. Не виждам само най-добрия му приятел — Сергей Сироежкин.
Някаква сила стисна гърлото на Сироежкин. Той направи крачка напред и като преглътна конвулсивно, измърмори:
— Тук съм.
— Тъй, тъй, тъй… — весело каза професорът. — Ето го живият двойник на Електроник, заради когото стана тая голяма бъркотия!
Сироежкин мигаше и напрягаше всички сили да изглежда спокоен.
— Да не си спомняме миналото — миролюбиво предложи професорът и потупа Сироежкин по рамото. — Ти трябва да знаеш в какво е силен Електроник. Кажи на децата.
Сироежкин се усмихна:
— Той е най-добрият математик в света. Най-добрият фокусник. И най-добре разбира езика на животните.
— Виж ти! — извика артистът с маската на зайчето. Това ние сегичка ще проверим! Хайде Електроник, познай какво ще кажа сега. — И зайчето заръмжа заканително и страшно, сякаш беше тигър: — Р-р-р-р!…
— Ква-ква-ква-ква! — подхвана костенурката.
— Мяу-мяу… — претенциозно замяука мишката и зашътка: — Ш-ш-ш-, с-с-с…
Зрителите се засмяха. А Електроник стоеше съвсем спокоен. Той дори не се усмихваше.
— Защо не се смее? — завикаха артистите. — Ние се стараем, играем, а той не се смее!
— Видите ли — смутено разпери ръце професорът. — Това е мой пропуск. Не исках да вложа у Електроник чувства и емоции. Мислех, че от тях може да прегори. Както виждате, излъгал съм се.
— Но той е съвсем като жив — зашумяха дечурлигата. — Той трябва да може да се смее, да се усмихва, да се весели. Това го има нейде в него! Само че той не знае това!
— Деца! — викна Сироежкин. — Хайде да развеселим Електроник!
И той заподскача на един крак около Електроник и запя нещо весело, което му беше хрумнало в момента:
Но какво става тук? И бъдещи геолози, и кибернетици, и инженери, и лекари изведнъж забравиха за своята велика роля в науката. Те заподскачаха като кози, замахаха с крила като петли, почнаха да се борят като мечки. Кудкудякаха, аукаха, ревяха, мяукаха, пееха, правеха различни гримаси и се кълчеха. Някой се боксираше с невидим противник, някой ходеше на ръце, някой балансираше с линийка, поставена на носа си. С една дума, вдигна се весела неразбория.
А Громов заразително се смееше. И академик Немнонов, който дойде да види какъв е този шум, започна да се смее. И Таратар мърдаше забавно мустаци. И всички останали, които видяха това гъмжило, не можеха да сдържат усмивките и смеха си.
Смехът струеше около безмълвния, неподвижен Електроник. Иронизираше всички и всекиго, заразяваше със страстта си, с радостта и силата си. Ето го! Ха-ха! Тука е! Почти може да се пипне. Само протегни ръка и веднага ще хванеш това „ха-ха!“
Измъкна се от живото кълбо тела разчорленият Макар Гусев и зарева басово, като сочеше Електроник: