По-добре от всеки друг Юбчежак съзнава, че са необходими компромиси, и в основаното от него към края на 2011 година „Движение за човешки потенциал“ възприема някои идеи, откровено принадлежащи на Ню Ейдж, от „изграждането на Центъра за духовно образование Гайа“ до прочутото сравнение „10 милиарда души на повърхността на планетата — 10 милиарда неврони в човешкия мозък“, от призива за учредяване на световно правителство върху основата на „новия съюз“ до едва ли не рекламния девиз „БЪДЕЩЕТО ЩЕ БЪДЕ ЖЕНА“. Той прави това с ловкост, предизвикала всеобщо възхищение от страна на коментаторите, тъй като внимателно избягва всякакви ирационални или сектантски отклонения, а напротив, съумява да привлече на своя страна мощната подкрепа на научната общност.
Традиционният цинизъм при изучаването на човешката история представя обикновено ловкостта като основен фактор за успех, докато сама по себе си, при липсата на твърда убеденост, тя е неспособна да осъществи каквато и да било решаваща мутация. Всички, които са имали възможността да се срещат с Юбчежак или да влизат в сблъсък с него по време на дебати, единодушно подчертават, че неговата способност да убеждава, неговото обаяние, изключителната му харизма се коренят в дълбоката му простота и неподправена лична убеденост. При всякакви обстоятелства той говори едва ли не точно това, което мисли, а върху неговите опоненти, сковани във всевъзможните пречки и ограничения на отживелите времето си идеологии, подобна простота има унищожително въздействие. Един от първите упреци срещу неговия проект се отнася до премахването на половите различия, които били основополагащи за човешката идентичност. На това Юбчежак отговаря, че изобщо не става въпрос човешкият род да бъде лишаван от която и да е своя характеристика и че краят на сексуалността като способ за размножаване съвсем не означава — дори напротив — край на сексуалното наслаждение. Съвсем наскоро са открити кодиращите сегменти, осъществяващи при ембриогенезата формирането на корпускулите на Краузе; при сегашното състояние на човешкия род тези корпускули са пръснати в ограничено количество по повърхността на клитора и на главичката на члена. Нищо не пречи при едно бъдещо състояние те да бъдат разположени в далеч по-голямо количество по цялата кожа на тялото, предлагайки по този начин в системата от наслаждения нови и едва ли не нечувани еротични преживявания.
Други критици — вероятно далеч по-задълбочени — се съсредоточават върху факта, че при новия човешки род, създаден в резултат от трудовете на Джерзински, всички индивиди ще бъдат носители на един и същ генетичен код, като по този начин ще изчезне един от фундаменталните елементи на човешката индивидуалност. На това Юбчежак разпалено отвръща, че именно генетичната индивидуалност, с която по силата на трагична заблуда така нелепо се гордеем, е източник на най-големия брой наши нещастия. На идеята, че човешката индивидуалност е на път да изчезне, той противопоставя конкретния и нагледен пример с еднояйчните близнаци, които въпреки съвършено идентичния си генотип в процеса на индивидуалното си битие се развиват като самостоятелни личности, съхранявайки при това връзките на тайнственото братство — братство, което според Юбчежак се явява най-нужният елемент при възраждането на едно постигнало помирение човечество.
Не може да има никакво съмнение в откровеността на Юбчежак, когато той се представя като обикновен продължител на делото на Джерзински, като изпълнител, чиято единствена амбиция е практическото приложение на идеите на неговия учител. Свидетелство за това е верността към странната идея, изложена на страница 342 от „Клифдънските бележки“: числеността на новия човешки род трябва непременно и постоянно да бъде просто число; това означава, че трябва да се създаде един индивид, след това два, след това три, след това пет… с една дума, да се следва стриктно редът на простите числа. Целта очевидно е броят на индивидите да бъде число, което се дели единствено на себе си и на единица, и с това символично да бъде привлечено вниманието върху опасността, съществуваща в недрата на всяко общество, от обособяването на отделни части; трябва да се отбележи обаче, че Юбчежак включва това изискване в общия списък на условията, без ни най-малко да си дава сметка за неговия действителен смисъл. Като цяло неговият чисто позитивистки прочит на трудовете на Джерзински води до постоянно подценяване на мащабите на метафизичния прелом, неизбежно съпътстващ една толкова дълбока биологическа мутация — мутация, която по същество няма прецедент в световната история.