Един юлски следобед, докато четеше в градината, Мишел се сети, че може би химическите основи на живота са коренно различни. Ролята, която играят в молекулите на живота въглеродът, кислородът и азотът, може би се изпълнява от молекули със съответната за тях валентност, но с по-високо атомно тегло. На друга планета, при други условия на температура и налягане, молекули на живота биха могли да бъдат силицият, сярата и фосфорът; или германият, селенът и арсенът; или пък калаят, телурът и антимонът. Нямаше с кого да обсъди тази своя идея и по негова молба баба му купи няколко учебника по биохимия.
7
Първият спомен на Брюно бе от времето, когато беше на четири години, и това беше спомен за едно унижение. Тогава той ходеше на детска градина в парка „Лаперлие“ в Алжир. През онзи есенен следобед учителката обясняваше на децата как се правят гирлянди от листа. Момиченцата бяха насядали по склона на възвишението и чакаха, проявявайки вече типичното женско покорство; повечето от тях бяха с бели роклички. Земята бе покрита със златист килим от листа, предимно на кестени и чинари. Един след друг неговите другари привършваха гирляндите и всеки отиваше да го окачи на шията на своята избраница. Той така и не напредваше, листата се късаха, всичко се разпадаше в ръцете му. Как да им обясни, че има нужда от любов? Накрая се разплака от яд, а учителката така и не отиде да му помогне. Времето изтече, децата станаха и се отправиха към изхода на парка. Скоро след това детската градина бе затворена.
Баба му и дядо му живееха в красив апартамент на булевард „Едгар Кине“. Буржоазните сгради в центъра на Алжир бяха построени в стила на парижките здания от времето на барон Осман. По средата на жилището минаваше двайсетметров коридор, който водеше до салон, от чийто балкон се откриваше гледка към белия град. Години по-късно, когато вече се бе превърнал в четирийсетгодишен разочарован скептик, той все още ясно виждаше как четиригодишен върти с все сили педалите на триколесното си велосипедче по тъмния коридор към сиянието на отворената балконска врата. Може би именно в тези моменти бе изпитал най-голямото щастие, отредено му на този свят.
През 1961 година дядо му почина. При нашия климат трупът на един бозайник или птица привлича най-напред няколко вида мухи (Musca, Curtonevra), а когато започне разлагането, в играта се включват нови видове, преди всичко Calliphora и Lucilia. Под комбинираното въздействие на бактериите и на хранителните сокове, отделяни от ларвите, трупът постепенно се втечнява и става поле за млечнокисела и амонячна ферментация. След три месеца мухите са свършили работата си и отстъпват място на отряд твърдокрили от рода Dermestes, както и на люспестокрилото Aglossa pinguinalis, които се хранят предимно с мазнини. Белтъците в процес на ферментация се усвояват от ларвите на Piophila petasionis и от твърдокрилите от рода Corynetes. Съдържащият все още известно количество влага труп впоследствие преминава във владение на акаридите, които изсмукват от него последните количества сукървица. Окончателно изсъхнал и мумифициран, той дава убежище на нови обитатели: ларвите на кожоядите атагени и антрени, на гъсениците на пеперудите Aglossa cuprealis и Tineola bisellelia. Именно с тях приключва цикълът.
Брюно си припомняше красивия черен ковчег на своя дядо със сребърен кръст. Картината излъчваше покой и дори щастие: дядо му сигурно се чувстваше добре в такъв разкошен ковчег. Едва по-късно той научи за съществуването на акаридите и на всички тези ларви с названия, напомнящи имената на италиански старлетки. Въпреки това дори сега образът на дядо му в ковчега бе за него като щастливо видение.
Още помнеше баба си в деня на пристигането им в Марсилия, седнала върху оставения по средата на кухнята куфар. По плочките на пода сновяха хлебарки. Вероятно именно в този ден разсъдъкът й се бе помътил. В разстояние само на няколко седмици тя бе преживяла смъртта на своя съпруг, спешното отпътуване от Алжир, трудното намиране на квартира в Марсилия, и то в мизерните североизточни предградия. Никога преди кракът й не бе стъпвал във Франция. Дъщеря й я бе напуснала и така и не бе дошла за погребението на баща си. Вероятно всичко се дължеше на някаква грешка. Със сигурност някой някъде бе допуснал грешка.