Всяка неделна вечер, когато баща му го връщаше обратно с мерцедеса, Брюно се разтреперваше още с приближаването на Нантьой ле Мо. Приемната на лицея бе украсена с барелефите на двама придобили известност бивши възпитаници: Куртелин и Моасан. Писателят Жорж Куртелин е автор на разкази, в които се осмива нелепото битие на буржоата и чиновника. Анри Моасан е френски химик (получил Нобелова награда през 1906 година), който разширява приложението на електрическата пещ и отделя силиция и флуора. Баща му винаги успяваше да го докара навреме за вечерята в седем часа. Най-често Брюно успяваше да се наяде само на обяд, когато се хранеха заедно с приходящите ученици, а за вечеря оставаха само обитателите на пансиона. Масите бяха за осем души, като най-добрите места бяха заети от големите. Те си сипваха обилно, а след това плюеха в чиниите, за да не могат малките да доядат остатъците.
Всяка неделя Брюно се чудеше дали да не поговори откровено с баща си, но накрая решаваше, че това е невъзможно. Баща му смяташе, че едно момче трябва да се научи само да се брани, и действително някои от по-големите оказваха съпротива, биеха се и успяваха да си извоюват уважение. На четирийсет и две години Серж Клеман бе преуспял човек. Неговите родители държаха малка бакалничка в Пти Кламар, докато сега той притежаваше три клиники за пластична хирургия: една в Ньойи, друга във Везине, а третата в Швейцария, недалеч от Лозана. Когато бившата му жена замина да живее в Калифорния, той отново бе поел ръководството на клиниката в Кан, отделяйки за нея половината от приходите. Отдавна бе престанал сам да оперира, но бе станал, както казват, добър мениджър. Не знаеше как точно да се държи със сина си. Несъмнено му желаеше доброто, стига това да не му струва прекалено много време, и изпитваше известна вина. През уикендите, когато Брюно беше при него, той най-често избягваше да се среща с любовниците си. Купуваше готова храна и вечеряха само двамата, а после заедно гледаха телевизия. Не знаеше никакви игри. Понякога Брюно ставаше нощем и се промъкваше до хладилника. Напълваше купа с корнфлейкс, добавяше мляко и сметана, като поръсваше обилно сместа със захар. После ядеше. Ядеше до пръсване, изпразваше няколко купи. Коремът му натежаваше. Беше му приятно.