Двамата започнаха да се срещат, като готвеха заедно уроците си по немски. Мишел живееше на отсрещната страна на улицата, на по-малко от петдесет метра разстояние. Все по-често прекарваха заедно четвъртъците и неделите3. Той отиваше у тях най-често след обяда. „Анабел, твоят годеник…“, съобщаваше по-малкият й брат, поглеждайки към градината. Тя се изчервяваше, но родителите й избягваха шегите по този повод. Досещаше се, че харесват Мишел.
Той бе странно момче; не се интересуваше нито от футбол, нито от естрадни певци. Съучениците му не изпитваха към него неприязън, бъбреше с мнозина от тях, но винаги се държеше на определена дистанция. Преди запознанството с Анабел никой от неговите другари не му бе ходил на гости. Имаше навик да размишлява и да мечтае сам, но постепенно свикна с присъствието на своята приятелка. Често се качваха на велосипедите и поемаха нагоре по хълма към Вуланжи; сетне тръгваха пеша през ливадите и горичките до възвишението, от което се откриваше гледка към долината на Гран Морен. Разхождаха се сред високата трева и постепенно се опознаваха.
10
За всичко е виновна Каролин Есеян
В началото на учебната 1970 година в положението на Брюно настъпи известно подобрение; беше в осми клас и се числеше към големите. От този момент нататък, чак до завършването, учениците спяха в помещения, които се намираха в другото крило и бяха разделени на отделения по четири легла. В очите на своите насилници той вече беше напълно смазан и унизен, така че те постепенно се насочиха към нови жертви. Същата година Брюно започна да обръща внимание на момичетата. От време на време, макар и рядко, организираха разходки заедно с обитателките на девическия пансион. В четвъртък следобед, ако времето беше хубаво, отиваха на брега на Марна в околностите на Мо, където бе оборудвано някакво подобие на плаж. В едно от кафенетата имаше маси за минифутбол и флипери, но най-голямата атракция на заведението без съмнение беше един питон в стъклен аквариум. Момчетата обичаха да го дразнят, като почукваха по стъклото: от вибрациите животното изпадаше в ярост и започваше да се блъска в стъклото до пълно изтощение. През един октомврийски следобед Брюно заприказва Патрисия Овейе; тя беше сираче и напускаше пансиона само за ваканциите, които прекарваше при чичо си в Елзас. Беше руса и слабичка, говореше много бързо и на моменти подвижното й личице застиваше в странна усмивка. Следващата седмица той преживя страхотен шок, когато я видя седнала с разтворени крака върху коленете на Брасьор, който я целуваше по устата. Въпреки това Брюно реши да не си вади крайни заключения. Тези грубияни, които години наред го бяха тероризирали, се радваха на успех сред момичетата само защото бяха единствените, които се осмеляваха да ги задирят. Забеляза освен това, че Пеле, Вилмар и дори Брасьор избягваха да удрят или да унижават малките, когато наоколо имаше момиче.
Учениците от осми клас имаха право да се запишат в киноклуба. Прожекции имаше в четвъртък вечер в актовата зала на мъжкия пансион, където идваха и момичетата. Една вечер през декември, когато щяха да дават „Вампирът Ноферату“, Брюно седна до Каролин Есеян. Към края на прожекцията, след дълги колебания, той леко отпусна ръка върху бедрото на своята съседка. В продължение на няколко вълшебни секунди (може би пет или шест, но не повече от десет) не се случи нищо. Тя не помръдна. Обля го гореща вълна и той едва не припадна. После, мълчаливо и без каквато и да било грубост, тя отмести ръката му. Години по-късно, и то доста често, докато някоя проститутка му правеше свирка, Брюно щеше да си спомня за тези няколко секунди невъобразимо щастие; но той си припомняше също така и как Каролин Есеян леко бе отместила ръката му. Тогава у малкото момче имаше някаква особена чистота и нежност, които предшестваха еротиката и сексуалното влечение. Имаше простото желание да се докосне до любящо тяло, да усети прегръдката на любящите ръце. Нежността предхожда съблазънта и именно това е причината, поради която е толкова трудно да загубиш надежда. Защо през онази вечер Брюно бе докоснал бедрото на Каролин Есеян, а не ръката й (което твърде вероятно тя би приела и така между двамата би могла да се зароди една красива история; та нали малко преди това на опашката за билети тя бе заговорила тъкмо него, за да го покани да седнат един до друг, а след това бе положила ръка върху облегалката между двата стола; всъщност тя отдавна бе забелязала Брюно, харесваше го и онази вечер се бе надявала той да хване ръката й)? Може би защото бедрото на Каролин се бе оголило и в простодушието си той бе решил, че това не е случайно. Колкото повече с възрастта Брюно се връщаше към чувствата от детството си, толкова повече същността на съдбата му се проясняваше и всичко изплуваше в светлината на една даденост, студена и непоправима. Без всякакво съмнение през онази вечер на 1970 година Каролин Есеян имаше силата да заличи всички унижения и страдания на ранното му детство. След този първи неуспех (след като тя бе отместила ръката му, той никога повече не се осмели да я заговори) всичко ставаше далеч по-трудно. При това от човешка гледна точка Каролин Есеян нямаше никаква вина. Напротив, тази малка арменка с кротък като на агне поглед и дълги черни вълнисти коси, попаднала между мрачните стени на девическия пансион на лицея в резултат от нерешими семейни неприятности, сама бе повод за вяра в човешкия род. Всичко бе завършило с такъв главоломен провал поради една нелепа и донякъде гротескна подробност. Трийсет години след това Брюно бе убеден, че ако детайлите бъдат разгледани в действителното им значение, то случилото се тогава би могло да се сведе до следното: за всичко бе виновна късата пола на Каролин Есеян.
3
По онова време четвъртък е неучебен ден за учениците. През 1972 г. неучебен ден става сряда. — Бел.прев.