Години по-късно Брюно продължаваше да изпитва колебание. Всичко случило се беше в пряка връзка с едно дебело и страхливо момче, чиито снимки още пазеше. Това момче бе в пряка връзка с разкъсвания от желание възрастен мъж, в когото се бе превърнало. Детството му беше трудно, юношеството — ужасно; сега беше на четирийсет и две години и обективно погледнато, все още далеч от смъртта. Какво ли му предстоеше да преживее? Може би няколко фелации, за които, сигурен бе в това, щеше да плаща все по-охотно. Посветеният на една цел живот оставя малко място за спомени. С времето ерекциите му ставаха все по-трудни и по-кратки и това караше Брюно да изпада в печално униние. Главната цел на неговия живот бе от сексуално естество; вече беше сигурен, че няма да бъде в състояние да я промени. В това отношение Брюно беше типичен представител на своето време. През неговото юношество продължилата близо два века жестока икономическа конкуренция във френското общество донякъде се бе смекчила. Все повече се налагаше възгледът, че промяната на икономическите условия естествено води към известно равенство. В полза на подобна теза шведският социалдемократически модел често се привеждаше като пример както от политиците, така и от собствениците на предприятия. Ето защо мисълта да се издигне над своите съвременници бе слабо вдъхновение за Брюно. От професионална гледна точка единствената му (и твърде благоразумна) амбиция бе да се влее в „многолюдната и с неясни очертания средна класа“, както по-късно бе определена от президента Жискар д’Естен. Ала присъщо на човека е да налага йерархии и той жадно се стреми към превъзходство над себеподобните. Дания и Швеция, превърнали се за европейските демокрации в образец за постигането на икономическо равенство, даваха също така пример за сексуална свобода. Съвсем неочаквано вътре в същата тази средна класа, към която постепенно се приобщаваха работници и служители, или по-скоро сред нейните потомци, се разкри ново поле за нарцистична конкуренция. През юли 1972 година, по време на езикова ваканция в Траунщайн, малък баварски град близо до австрийската граница, Патрик Кастели, млад французин от неговата група, само за три седмици успя да преспи с трийсет и седем мацки. За същия срок Брюно постигна нулев резултат. Успя само да покаже пениса си на една продавачка в супермаркета, която за щастие се засмя и не подаде жалба. Патрик Кастели също като него произхождаше от буржоазно семейство и имаше добър успех в училище; в икономическо отношение пред двамата се очертаваха сходни перспективи. Повечето спомени от юношеството на Брюно бяха от този род.
Впоследствие глобализацията на икономиката наложи далеч по-сурова конкуренция, която помете мечтите за интеграция на цялото население в една всеобща средна класа с нарастваща покупателна способност; все по-широки слоеве от обществото постепенно попадаха в плен на бедността и безработицата. Същевременно надпреварата в областта на секса не намаляваше, дори напротив.
Бяха минали двайсет и пет години, откакто Брюно се бе запознал с Мишел. През този ужасяващо голям интервал от време той имаше чувството, че почти не се е променил; хипотезата за наличието на една постоянна личностна същност, чиито качества са дадени на човека веднъж завинаги, му се струваше напълно вярна. Същевременно цели етапи от неговата собствена история бяха окончателно обречени на забрава. Месеци и години се бяха заличили в паметта му, сякаш изобщо не ги бе преживял. Не такъв бе случаят с последните две години от неговото юношество, тъй богати на спомени и опит, който бе формирал личността му. Паметта за човешкия живот, както му бе обяснил много по-късно неговият брат, напомня някоя от консистентните истории на Грифитс. През една майска вечер те седяха в апартамента на Мишел и пиеха кампари. Рядко разговаряха за миналото, беседите им обикновено бяха посветени на актуалните политически и обществени въпроси; през онази вечер обаче тема на разговора стана именно миналото.