За Брюно, който тъкмо бе навършил осемнайсет години, 1974-та се оказа изключително важна и дори съдбоносна. Когато много по-късно той започна да посещава психотерапевт, му се наложи често да си припомня това време, внасяйки поправки в една или друга подробност, а по всичко личеше, че психиатърът отдава голямо значение на тези разкази. Ето утвърдената версия, която Брюно предпочиташе да разказва:
„Това се случи в края на юли. Бях отишъл да прекарам една седмица на Лазурния бряг при майка ми. При нея имаше все същото движение и беше пълно с народ. Онова лято любовник й беше някакъв млад канадец, много як тип, същински дървосекач. Сутринта в деня на заминаването ми се събудих рано. Слънцето вече напичаше. Влязох в спалнята им, и двамата спяха още. Поколебах се за миг, после дръпнах чаршафа. Майка ми се размърда и за момент помислих, че ще се събуди; бедрата й бяха леко разтворени. Коленичих пред вулвата й. Протегнах ръка, но не посмях да я докосна. После излязох да онанирам. Тя прибираше всякакви котки и наоколо непрекъснато гъмжеше от тях. Приближих се до млада черна котка, която се печеше на един камък. Земята наоколо беше камениста, много бяла, с безпощадна белота. Котката ме погледна няколко пъти, докато лъсках бастуна, но затвори очи, преди да свърша. Наведох се и взех един голям камък. Черепът на котката се пръсна и част от мозъка се разхвърча наоколо. Покрих трупа с чакъл, после се прибрах в къщата, където всички още спяха. Същата сутрин майка ми ме закара при баща ми, който живееше на петдесетина километра. Докато пътувахме в колата, тя за пръв път ми спомена за Ди Меола. Той също напуснал Калифорния преди четири години и купил голямо имение в околностите на Авиньон, по склоновете на Ванту. През лятото при него се събирали младежи от цяла Европа, а също от Северна Америка. Смяташе, че няма да е зле някое лято и аз да отида там, за да открия, както тя казваше, нови хоризонти. Учението на Ди Меола било съсредоточено преди всичко върху браминската традиция, но според нея без какъвто и да било фанатизъм и крайности. Освен това се възползвал от напредъка на кибернетиката, на невролингвистичното програмиране и на техниките за духовно освобождаване, разработени в Исалън. Изобщо ставало въпрос преди всичко за разкрепостяването на личността и на нейната дълбочинна креативност. «Ние използваме едва 10 на сто от нашите неврони».“
„Освен това, добави Джейн (в този момент те прекосяваха някаква борова гора) — там ще можеш да се запознаеш с младежи на твоята възраст. Докато беше при нас, останахме с впечатлението, че имаш трудности в сексуално отношение“. Западният начин на живот е наложил една объркана и порочна представа за секса. В много първобитни общества посвещаването се извършва по естествен път под контрола на възрастните от племето. „Аз съм твоя майка“, подчерта още веднъж тя, но пропусна да добави, че през 1963 година лично е посветила в секса Дейвид, сина на Ди Меола. Тогава Дейвид е бил само на тринайсет години. Един следобед се съблякла пред него и го насърчила да мастурбира. Следващия следобед сама включила в действие ръце и език. На третия път му бе позволила да проникне в нея. За Джейн това бе приятен спомен; членът на момчето бил твърд и си оставал такъв дори след няколко еякулации; няма съмнение, че именно от този момент нататък тя се бе насочила окончателно към младежи. „Само че, добави тя — посвещаването се извършва извън стеснения семееен кръг. Това е необходимо, за да се осъществи отварянето към света“. Брюно трепна и се запита дали пък тя не се бе събудила сутринта, докато той се взираше във вулвата й. В действителност забележката на майка му беше съвсем уместна: научно е установено, че кръвосмешението е табу, още при сивите гъски и при мандрилите. Колата наближаваше Сент Максим.
„Когато пристигнахме при баща ми — продължи Брюно, — веднага забелязах, че той не се чувства добре. Онова лято бе успял да вземе само две седмици отпуск.
По това време още не знаех, че има парични проблеми и че за пръв път бизнесът му не върви. По-късно сам ми разказа всичко. Напълно бил проспал нарастващото търсене на силиконови гърди. Сметнал, че това е временна мода, която няма да излезе извън американския пазар. Твърде глупаво от негова страна, тъй като няма нито един случай зародила се в Съединените щати мода да не залее няколко години по-късно Западна Европа. Един от младите му съдружници се възползвал от случая и започнал самостоятелен бизнес в производството на силиконови гърди, отнемайки му голяма част от клиентелата“.