Описанието на един човешки живот може според желанието да бъде много пространно и много кратко, философският или трагичен жребий в крайна сметка се свежда до датата на раждането и смъртта, традиционно отбелязани върху надгробния камък, които привличат вниманието преди всичко с пределно краткия период от време, заключен между тях. В случая с Мартен Секалди обаче е уместно да се обърне внимание на историческото и общественото измерение, като ударението бъде поставено не толкова върху неговите личностни качества, а по-скоро върху развитието на обществото, на което той е типичен представител. Типичните представители на своето време, увлечени, от една страна, от хода на историята, а от друга, сами направили своя избор да го последват, по принцип имат прости и благополучни биографии; ето защо тяхното житие в традиционен вариант може да се побере на една-две страници. Що се отнася до Жанин Секалди, тя може да бъде причислена към обезсърчителната категория на предвестниците. Напълно приспособени към начина на живот на мнозинството свои съвременници, предвестниците се стремят, от друга страна, да „се издигнат“ над тях, проповядвайки нов, необичаен способ на съществуване, и поради това техният жизнен път се нуждае от по-подробно описание, още повече че нерядко той е доста труден и неравен. Впрочем тяхната роля се свежда до ускоряването на историческите процеси, най-често на разрушение, без при това да са в състояние да дадат нова насока на събитията, тъй като подобна мисия е отредена на революционерите или на пророците.
Скоро дъщерята на Мартен и Жьоневиев Секалди проявява изключителни интелектуални способности, най-малко равни на бащините, съчетани при това с изключително независим характер. Тя изгубва девствеността си на тринайсет години (нещо твърде рядко за онова време и за нейната среда), а военните години (прекарани впрочем в относително спокойствие на алжирска територия) посвещава на баловете, които се организират всяка седмица първоначално в Константин, а сетне в Алжир, без това ни най-малко да й попречи година след година да постига забележителни резултати в училище. Така през 1945-а тя се разделя с родителите си и заминава за Париж да следва медицина, въоръжена с отлично зрелостно свидетелство и немалък сексуален опит.
Първите следвоенни години са белязани от трудности и бурни събития; индексът на промишленото производство е по-нисък от всякога, а купонната система е премахната чак през 1948-а. По същото време обаче, като резултат от влиянието на Съединените щати, в тесния кръг на заможната част от населението вече започват да се проявяват първите признаци на увлечение по потреблението, което през следващите десетилетия обхваща все по-широки обществени слоеве. Като студентка по медицина в Париж Жанин Секалди преживява в пълна мяра „годините на екзистенциализма“ и веднъж дори й се предоставя случай да танцува в „Табу“ бибоп със самия Жан-Пол Сартър. Тя не се прехласва кой знае колко по трудовете на този философ, но в замяна на това е изумена от необикновената му физическа грозота, граничеща с уродливост, така че въпросната среща между тях остава без последствия. Самата тя притежава изключителна красота от средиземноморски тип и преживява много любовни приключения до 1952 година, когато се запознава със Серж Клеман, който по това време завършва специализацията си по хирургия.
„Искате ли да ви опиша моя баща? — обичаше да казва години по-късно Брюно. — Представете си маймуна, дайте й мобилен телефон и ето ви го цял-целеничък“. По онова време Серж Клеман естествено не разполага с мобилен телефон, но в замяна на това се радва на обилно окосмяване. С една дума, изобщо не е красив, но от него се излъчва силна и недвусмислена мъжественост, която вероятно е привлякла младата студентка. Освен това той крои планове за бъдещето. Пътуване до Съединените щати го убеждава, че пластичната хирургия предлага широки хоризонти за един амбициозен лекар. Нарастващите съблазни на пазара, разпадът на традиционното семейство, вероятният икономически напредък на Западна Европа дават чудесни възможности за развитие и на Серж Клеман принадлежи заслугата да бъде един от първите в Европа и несъмнено първият във Франция, който осъзнава това. Единственият проблем е, че не разполага с достатъчно средства, за да може да започне. Приятно впечатлен от предприемчивостта на своя бъдещ зет, Мартен Секалди се съгласява да му даде заем, благодарение на който през 1953 година в Ньойи отваря врати първата клиника. Нейният успех, намерил широко отражение по страниците на женските списания, чийто брой и тираж през този период непрекъснато растат, е направо умопомрачителен и през 1955 година сред хълмовете край Кан е открита втора клиника.