По онова време двамата съпрузи представляват онова, което по-късно бе наречено „модерно семейство“, и фактът, че Жанин забременява от своя съпруг, се дължи по-скоро на непредпазливост. Въпреки това тя решава да запази детето, смятайки, че майчинството е житейски опит, през който всяка жена трябва да премине; впрочем периодът на бременността се оказва доста приятен и през март 1956-а на бял свят се появява Брюно. Досадните грижи, съпътстващи отглеждането на едно малко дете, се оказват несъвместими с идеала за лична свобода, който двамата съпрузи споделят, и в резултат през 1958-а Брюно е поверен на родителите на майката в Алжир. По това време Жанин отново е бременна, но този път от Марк Джерзински.
Гонен от ужасна мизерия, граничеща с глад, през 1919 година Люсиен Джерзински напуска каменовъгления басейн в Катовице, където се е родил двайсет години преди това, и заминава за Франция с надеждата да намери работа. Постъпва в железниците, най-напред в строителството, а след това по поддръжката, като се жени за Мари Льо Ру, дъщеря на ратаи от Бургундия, която също работи в железниците. Раждат им се четири деца, а през 1944-та той загива по време на бомбардировка от съюзническата авиация.
Третият син, Марк, е на четиринайсет години, когато умира баща му. Той е умно, сериозно и малко тъжно дете. Благодарение на един съсед през 1946-а става чирак при електротехниците в киностудия „Пате“ в Жоенвил. Веднага проявява невероятни способности в работата си и след кратък инструктаж сам изработва чудесно фоново осветление още преди пристигането на главния оператор. Самият Анри Алекан много го цени и има намерение да го направи свой асистент, ала през 1951 година Марк решава да постъпи във френската агенция за радио и телевизия, която тъкмо по това време започва първите си излъчвания.
По времето, когато през 1957 година среща Жанин, той подготвя телевизионен репортаж, посветен на знаменитите жители на Сен Тропе. Главна героиня на този репортаж е Брижит Бардо (появата на филма „И Бог създаде жената“ през 1956-а дава началото на мита Бардо), но Марк отделя място и на артистични и литературни среди, особено на така наречената по-късно „банда на Саган“. Този свят, затворен за Жанин, въпреки нейните пари, я привлича неудържимо и по всяка вероятност тя искрено се влюбва в Марк. Убедена е, вероятно напълно основателно, че от него може да излезе велик кинорежисьор. При работата с преносима осветителна техника в своите репортажи той успява да изгради вълнуващи кадри в духа на Едуард Хопър чрез умело разместване на предметите, пресъздавайки една реалистична, спокойна и в същото време изпълнена с безнадеждност атмосфера. Чрез камерата хвърля изпълнен с безразличие поглед към знаменитости като Бардо и Саган, все едно че са калмари или раци. Не общува с никого, не симпатизира на никого и действително е обаятелен.
През 1958 година, скоро след като е изпратила Брюно при своите родители, Жанин се развежда със своя съпруг. Това става по взаимно съгласие и със споделена вина. Серж проявява щедрост и й прехвърля своя дял от клиниката 8 Кан, достатъчен да й осигури значителни доходи. Двамата с Марк се заселват в една вила в Сент Максим, но той така и не се отказва от ергенските си навици. Тя го подтиква да направи кариера в киното, той се съгласява, но не предприема нищо, а просто чака кога ще му възложат следващия репортаж. По време на организираните от нея вечери предпочита да се нахрани предварително сам, в кухнята, а след това излиза да се разходи по брега. Връща се малко преди гостите да си тръгнат, с извинението, че е трябвало да довърши спешно някакъв монтаж. Раждането на сина им през юни 1958-а видимо го разстройва. Прекарва дълги минути в съзерцание на детето, което удивително прилича на него: същите остри черти на лицето, същите изпъкнали скули и големи зелени очи. Не минава много време и Жанин започва да му изневерява. Вероятно това го е карало да страда, но трудно би могло да се твърди със сигурност, защото той все повече се затваря в себе си. Строи малки олтари от камъчета, клонки и черупки от ракообразни, после ги снима при странично осветление.
Репортажът му за Сен Тропе се радва на голям успех сред дейците на киното и телевизията, но той отказва да даде интервю за списание „Кайе дю синема“. Акциите му още повече се покачват благодарение на заснетия през пролетта на 1959-а кратък, но хаплив документален филм за групата „Салю ле копен“ и за зараждането на музикалния стил йе-йе. Игралното кино очевидно не го привлича и той на два пъти отказва да работи с Годар. По същото време Жанин започва да се среща с американци, посещаващи Лазурния бряг. В Съединените щати, и по-точно в Калифорния, се заражда нещо съвършено ново. В Исалън, недалеч от Биг Сур, се създават комуни на основата на сексуалната свобода и употребата на наркотици с психоделичен ефект, за които се предполага, че отварят вратите към подсъзнателното. Тя става любовница на Франческо ди Меола, американец от италиански произход, който познава отблизо Гинзбърг и Олдъс Хъксли и е сред основателите на една от комуните в Исалън.