Дейвид започна да се смее, но се оказа, че го прави сам и престана.
— Удивително число — отбеляза той.
— Да — кимна Фламър замислено. — То говори много както за скаутското движение, така и за индустрията. Така. Преди да ти покажа работното място, трябва да ти обясня атестационната система. Така пише в наръчника. Дилинг спомена ли ти за нея?
— Не, доколкото си спомням — отвърна Дейвид. — За кратко време ме заляха с река от информация.
— Е, не е кой знае какво. Веднъж на всеки шест месеца се прави специален атестационен лист, от който ние, а и ти, разбираме докъде си стигнал и как се развиваш. Трима души, които са в течение на работата ти, изготвят независими оценки за теб, а после те се обединяват в едно, с копия за теб, за мен, за шефа на „Личен състав“ и за шефа на рекламния отдел на корпорацията. Ще бъде добре за всички, а най-вече за теб самия, ако приемеш това, както подобава. — Той размаха един атестационен лист пред лицето на Дейвид. — Виждаш ли? Има графи за външен вид, лоялност, бързина, инициативност, готовност да помагаш… такива работи. Ти също ще правиш оценки на другите. Всичко е анонимно.
— Разбирам. — Дейвид почувства, че почервенява от негодувание. Опита се да се пребори с това чувство, каза си, че реагира като провинциалист, че е по-добре да свикне да се чувства като част от големия професионален колектив. А сега за заплатата ти, Потър — продължи Фламър. — Никога няма да идваш при мен, за да искаш повишение. Това се прави в зависимост от атестационния лист и кривата на заплатите. — Той затършува из чекмеджетата и извади голяма диаграма, която разгърна върху бюрото си. — Ето, виж тази графика. Тя отразява средната заплата на човек, завършил образование. Виждаш ли, можеш да видиш как се увеличава. На трийсет години, средният работник получава толкова, на четирийсет — толкова и така нататък. Линията отгоре показва какво може да изкара човек, който наистина има способности. Виждаш ли? Тя е малко по-високо и се изкачва малко по-бързо. На колко години си?
— Двайсет и девет — отвърна Дейвид, докато се опитваше да види какви цифри са отбелязани за заплатите вляво на графиката. Фламър видя това и съвсем съзнателно ги скри с лакът.
— Аха — изсумтя той, наплюнчи молива и драсна малко кръстче на кривата, отразяваща заплатата на средния работник. — Това си ти.
Дейвид погледна кръстчето, после проследи с очи кривата по хартията — полегатите склонове, падинките, пустите плата, докато не стигна до мястото, където умираше — възрастта шейсет и пет години. Графиката не допускаше да се задават въпроси, не оставяше място за спорове. Дейвид вдигна поглед към човешкото същество, с което също щеше да си има работа.
— Някога сте издавали седмичник, нали господин Фламър?
Фламър се засмя.
— В наивната си, идеалистична младост, Потър. Печатах реклами на супермаркети, събирах клюки, определях шрифтовете и пишех редакционни статии, които трябваше да спасят света, за Бога!
Дейвид се усмихна с възхищение.
— Какъв цирк, а?
— Цирк? Може би трябва да се нарече „клоунада“. Все пак това е добро средство да пораснеш навреме. Трябваха ми само шест месеца, за да си дам сметка, че се трепя за трохи, че дребният човек не може да спаси и село с три къщи и че и без друго не си струва да се спасява света. И започнах да търся най-доброто. Продадох вестника на една групировка, дойдох тук и ето ме сега.
Телефонът иззвъня.
— Да? — обади се Фламър с любезен глас. — Рек-ла-мен от-дел. — Добродушната му усмивка изчезна. — Не. Шегуваш се, нали? Къде? Наистина ли? Не е майтап? Добре, добре. Боже! Как можа да се случи тъкмо сега!? Тук няма никой, а не мога да изляза заради проклетите скаути! — Той затвори. — Потър, получаваш първата си задача. В завода е попаднал елен!
— Елен?
— Не знам как е влязъл, но е вътре. Някакъв водопроводчик отишъл да поправи чешмата на тенис корта срещу сграда двеста и седемнайсет и подплашил елена, който се бил скрил под трибуните за зрители. Сега са го заклещили край металургичната лаборатория. — Фламър се изправи и удари с ръка по бюрото. — Смърт! Ще научи цялата околност, Потър! Помисли си за клюките! На първа страница! И отгоре на всичко, точно сега Ал Топин е в завода „Аштабула“, за да снима новия вискозиметър, който са направили там! Както и да е! Ще се обадя на един фотограф от града и ще му кажа, че ще го чакаш пред металургичната лаборатория. Ще подготвиш съобщението за пресата и ще се погрижиш да снима, каквото трябва. — Той изведе Дейвид в коридора. — Върни се по пътя, по който дойде и свий наляво, вместо надясно при цеха за маломощни двигатели, мини през хидравликата, хвани автобус номер единайсет на алея девет и ще стигнеш. След като напишеш материала и снимките станат, ще ги одобри правният отдел, шефа по сигурността, шефът на завода и отговорника по поддръжката на терена. След това ще ги пуснем за печат. Действай. Този елен не получава заплата от нас и няма да те чака да пристигнеш. Ако свършиш работата днес, утре писанията ти ще се появят на първа страница на всички вещтници, ако ги одобрят. Фотографът се казва Макгарви. Разбра ли? Сега си в голямата игра, Потър. Ще следим как ще се справиш. — И Фламър затръшна вратата след него.