Тогава чу звука — едно шумолене, идващо точно отдолу и отвътре. Звукът я сепна и тя за момент замръзна. После погледна отново надолу. Сенки покриваха всичко като пластове тъмнина. Не можеше да види нищо. Вятърът свиреше пронизително, заглушавайки другите звуци. Дали не й се бе счуло? Рен се спусна неуверено още няколко фута. Там, нещо…
Тя дръпна въжето като обезумяла, за да спре на инчове над тъмния отвор.
Рокът се появи внезапно под нея, експлодирайки от тъмнината, като че ли изхвърлен от катапулт. Той сякаш изпълни въздуха с прострените си широко крила над сивите води на Синия разлив, пресичайки сенки и облаци. Мина така близо до нея, че неговото тяло докосна леко стъпалата й и я завъртя като оплетено в паяжина късче памук. Рен инстинктивно се сви на топка, прилепи се към спасителното въже, отблъсвайки се от неравната повърхност на скалата и едва се сдържа да не извика, като през цялото време се молеше птицата да не я е видяла. Рокът се издигна, забравил за нейното присъствие или нехаещ за него. Той имаше златисто тяло и огненочервена глава. Рокът изглеждаше див и свиреп с разрошената си перушина и крила с белези от рани. Той се извиси в буреносните облаци на запад и изчезна.
Ето защо наоколо няма никакви морски птици, си каза замаяна от уплахата Рен.
Тя дълго вися парализирана пред скалата, чакайки да се увери, че Рокът няма да се върне. После подръпна предпазливо въжето и остави Гарт да я изтегли горе в безопасност.
Скоро след като достигна върха, започна да вали. Гарт я обви в своята пелерина и я накара бързо да се върнат към долината, където намериха временен подслон в една елова горичка. Гарт накладе огън и направи супа, за да я стопли, но на нея още дълго време й беше студено. Тя потръпваше, като си спомняше как висеше там безпомощна, когато Рокът профуча отдолу достатъчно близо, за да я отнесе и сложи край на живота й. Съзнанието й беше вцепенено. Тя беше очаквала, че ще намери там долу пещерите на Роковете, но никога не беше и сънувала, че ще открие и самите Рокове. След като се възстанови достатъчно, за да се движи отново и супата прогони студа от стомаха й, тя заговори с Гарт.
— Щом има Рокове, тогава може да има и елфи — каза тя, превеждайки с пръсти. — Какво мислиш?
Мисля, че едва не загина, направи гримаса Гарт.
— Зная — призна неохотно тя. — Можем, ли да считаме, че това вече е минало? Чувствувам се достатъчно глупаво.
Добре, отвърна безучастно той.
— Щом Усойницата се оказа права за пещерите на Роковете, не мислиш ли, че има голям шанс да е права и за елфите? — продължи Рен. — Така е според мен. Мисля, че ще дойде някой, ако запалим сигналния огън. Точно върху този перваз във вдлъбнатината. И преди е пален огън в нея. Нали видя. Може би тази долина е била някога дом на елфите. Може още да е така. Утре ще запалим този сигнален огън и ще видим какво ще се случи.
Тя не обърна внимание на неговото свиване на рамена и отново се настани удобно, обвила се плътно със своите одеяла и, с блестящи от решителност очи. Инцидентът с Рока беше започнал вече да избледнява в паметта й.
Рен спа почти до разсъмване, заставайки на пост късно, защото Гарт реши да не я буди. Тя беше нащрек през останалата част от нощта, държейки съзнанието си будно с мисли за това, което предстоеше. Дъждът спря и на разсъмване лятната горещина се върна. Въздухът бе наситен с пари и задушен. Те отидоха да събират сухи дърва, като ги насичаха на достатъчно малки парчета, за да могат да ги товарят, направиха шейна и използваха конете, за да закарат товара до края на скалата. Рен и Гарт работеха усърдно в горещината, внимавайки да не изтощят прекалено животните или себе си. Правеха чести почивки и пиеха достатъчно вода, за да се предпазят от топлинен удар. Денят остана ясен и душен, а дъждовете — далечен спомен. От време на време откъм водата подухваше лек ветрец, но не носеше прохлада. Водната повърхност се простираше надалеч от сушата, гладка като стъкло и от височината на скалата изглеждаше равна и твърда като стомана.
Те не видяха повече нито следа от Роковете. Гарт предполагаше, че те са нощни птици, ловци, които предпочитат да ловуват под прикритието на тъмнината. Един или два пъти Рен помисли, че може би чува техния вик, слаб й приглушен. Питаше се колко от тях са свили гнезда в пещерите и дали там има техни малки. Но една среща с гигантските птици беше достатъчна, за да задоволи любопитството си.