Той се намръщи и бръчките на лицето му станаха още по-дълбоки.
— Остават южната и източната страна, които са почти същите. Скали, джунгла и облаци вулканична пепел и голям брой твърде неприятни създания, които живеят там. Напуснете ли веднъж крайбрежната ивица, вие няма да бъдете в безопасност, докато не се върнете обратно на нея. Казах ви вече, че това там, вътре, е смъртоносен капан. Ще го повторя, ако не сте ме чули. Мис Рен — каза тихо той, — не правете това. Нямате никакъв шанс да успеете.
Тя се пресегна импулсивно и взе неговите възлести длани в своите.
— Гарт и аз ще се грижим един за друг — обеща тя. — Правили сме го в продължение на много дълго време.
— Това няма да бъде достатъчно — отвърна той, поклащайки глава.
— Колко дълго трябва да пътуваме, за да намерим елфите? попита тя, стискайки още по силно ръцете му. — Имате ли представа?
Тайгър Тай си освободи ръцете и посочи навътре към острова.
— Техният град, ако все още е там — каза той, — се намира на половината път надолу по склона на планината в една ниша, защитена от потоците лава. Повечето от тях текат на изток и някои пробиват тунели под скалата към океана. Може би е на тридесет мили оттук. Вече не зная каква е земята там. За десет години се променят много неща.
— Ние ще намерим пътя — каза Рен и пое дълбоко въздух, за да се овладее, чувствувайки колко невероятно трудно ще се окаже това.
Тя погледна Гарт, който в отговор се взря в нейното каменно лице. После погледна отново Тайгър Тай.
— Налага се да ви помоля за още едно нещо. Ще се върнете ли да ни вземете? Ще ни дадете ли достатъчно време да ги потърсим и после да се върнем?
Тайгър Тай скръсти ръце на гърдите. Лицето му изглеждаше едновременно и тъжно, и строго.
— Ще дойда, мис Рен — отвърна той. — Ще чакам три седмици. Това време е достатъчно, за да отидете и да се върнете. После ще идвам за вас веднъж в седмицата в продължение на четири седмици. — Той поклати глава. — Но трябва да ви кажа, че това ще бъде губене на време. Вие няма да се върнете обратно. Аз никога повече няма да ви видя.
— Аз ще успея, Тайгър Тай — — заяви тя, усмихвайки се храбро.
— Има само един начин — каза, присвивайки очи, Летящият ездач. — Да бъдете по-изкусна и по-силна от всичко, което срещнете. — И… — той посочи към нея със своя кокалест показалец — по-добре бъдете готова да използувате вашата магия!
Тайгър Тай рязко се обърна и отиде до мястото, където чакаше Дух. Без да се бави той се изкатери по бримките на хамута и седна на мястото си. Когато приключи с притягането на предпазните колани, той се обърна към тях.
— Не се опитвайте да вървите нощно време — посъветва ги той. — Поне първият ден пътувайте по светло. Гледайте кратерът на Килешан да ви е отдясно, докато се катерите. — Той вдигна ръце. — Демонска кръв! Това, което правите, е чиста глупост!
— Не ни забравяйте, Тайгър Тай! — извика в отговор Рен.
Летящият ездач се намръщи за момент и после ръгна леко с пета Дух. Рокът се издигна във въздуха. Той разпери крила срещу вятъра, издигна се бавно и зави на юг. Само за секунди гигантската птица се превърна в петно в отслабващата светлина.
Рен и Гарт останаха мълчаливо на пустия бряг и го проследиха с поглед, докато изчезна.
ГЛАВА VI
Първата нощ прекараха на брега, вслушвайки се в съвета на Тайгър Тай да изчакат пукването на зората, преди да потеглят навътре. Избраха си място за лагер на около четвърт миля на север оттам, където ги остави Летящият ездач. Това беше едно обширно открито пространство от черен пясък, където линията на прилива бе отдалечена на повече от сто фута от края на джунглата. Вече бе притъмняло, слънцето бе ниско над хоризонта и неговото отслабващо зарево пробляскваше бледо върху океанските води. Когато мракът се спусна, бледата сребърна светлина на луната заля пустия бряг. Тя се отразяваше от пясъка, създавайки илюзията, че е осеян с диаманти, и осветяваше бреговата линия, докъдето поглед стига. Те бързо решиха, че не им е нужен огън. Не им липсваше нито светлина, нито топлина. Настанили се на открития бряг, можеха да следят всичко, опитващо се да ги приближи. Въздухът беше топъл и благоуханен. Огънят щеше само да привлече вниманието върху тях, а те не искаха това.