Първият ден премина без инцидент. Те се стремяха да се движат през открити пространства и така си избираха пътя, че да виждат къде стъпват. Тази нощ Рен и Гарт лагеруваха на една поляна, удобно разположена на височинка, от която имаха добра видимост във всички посоки. Вторият ден премина по същия начин. Доста напреднаха, пътувайки по реки и потоци и изкачвайки без затруднение дефилета и предпланини. Нямаше никаква следа от чудовищата, за които беше ги предупредил Тайгър Тай. Срещаха ярко оцветени змии и паяци, които бяха, най-вероятно, отровни, но Скитниците бяха си имали работа със своите братовчеди в други части на света и знаеха достатъчно, за да избягват всякакъв контакт. Те чуха дрезгавата кашлица на пустинните котки, но не видяха нищо. Един или два пъти хищни птици прелетяха над главите им, но след серия бегли преминавания тези ловци скоро изчезнаха в търсене на по-лесна плячка. Дъжд валеше често и силно, но не бе продължителен, като изключим заплахата неочакван порой да ги застигне в сухо речно корито или да пропаднат в новообразувана яма с вода, той бе само освежителен.
Леката мъгла, която покриваше склоновете на Килешан, все повече се приближаваше, а това обещаваше по-сурови изпитания.
Третият ден започна по същия начин както предишните два — сенчест, тих и мрачен. Слънцето се издигна и за кратко време се провиждаше между дърветата като топъл и приканващ сигнален огън. После се спусна до долния край на мъглата и изведнъж изчезна. Отначало мъглата беше рядка и не създаваше неприятности, не бе просто по-плътен й един намаляващ светлината филтър. Обаче тя започна бавно да се Сгъстява, скривайки всичко, намиращо се на повече от тридесет фута от тях. Теренът стана по-неравен, когато крайбрежните низини и затревените предпланини отстъпиха мястото си на стръмнини и падове, а късовете застинала лава станаха-ронливи и нестабилни. Стъпките им станаха несигурни и скоростта на придвижване намаля.
Обезпокоени, Рен и Гарт мълчаливо обядваха набързо и предпазливо тръгнаха отново. Те завързаха дебели кожи около краката си над ботушите за защита, срещу змии. После навлякоха своите тежки пелерини й плътно се обвиха в тях. Горещината липсваше, а въздухът, който очакваха да стане топъл, когато се приближат повече до Килешан, се оказа по-студен. Гарт вървеше отпред, за да засланя Рен. Навсякъде около тях в мъглата се движеха сенки на създания, които нямаха форма, но независимо от това присъстваха. Познатите звуци на птици и насекоми отмряха, заглъхвайки в една дебнеща тишина. Здрачът падна рано, светлината постепенно изчезваше, а дъждът рукна като из ведро.
Гарт и Рен направиха своя лагер под една древна коа, която гледаше към малък клиринг. Облегнати на дървото те изядоха своята вечеря и наблюдаваха как, сивият здрач премина в черен като въглен мрак. Дъждът отслабна до периодични ръмежи, а мъглата запълзя надолу по планинския склон с опипващите си пипала. Гората започваше вече да се превръща в джунгла. Дърветата растяха нагъсто и бяха преплетени с увивни растения, а почвата беше влажна, мека и поддаваше. Плужеци и бръмбари пълзяха през храсталака и гниещите дънери. Почвата под коата беше суха, но влажността във въздуха изглежда проникваше навсякъде. Нямаше никаква възможност да стъкнат огън. Рен и Гарт се свиха в своите пелерини и се притиснаха по-близо един до друг. Нощта се спускаше около тях и светът ставаше мастилено чер.
Рен предложи да дежури първа. Беше твърде напрегната, за да заспи. Гарт прие без коментар. Той изтегли нагоре колената си, опря глава на скръстените си ръце и почти мигновено заспа.
Рен седеше, взирайки се в чернотата. Дърветата и мъглата скриваха всяка светлина, идваща от луната или звездите и дори след като очите й привикнаха с тъмното, можеше да вижда, само на дузина фута от мястото на дежурството. Кратковременни, бързи и загадъчни сенки се носеха в периферията на зрителното й поле, Звуци се стрелкаха през мъглата, за да предизвикват и дразнят. Това бяха пронизителни крясъци на нощни птици, жужене на насекоми, стържещи звуци и шумолене, пухтене и ръмжене. Някъде от далечината идваше тихото кашляне на ловуващи котки. Тя усещаше слабо носещите се във въздуха серни пушеци от Килешан, които се смесваха с тежките и по-остри миризми от джунглата. Навсякъде около нея се събуждаше един невидим свят.