Рен кимна.
— Какво си тогава? — попита тя.
— Една комбинирана котка — отвърна съществото и изръмжа гърлено. — Така ни наричат. Малко останахме. Взели сме по малко от различни животни, но всъщност сме нещо съвсем друго. Пууррфт.
— А откъде знаеш за елфите? Живеят ли тук все още елфи?
Комбинираната котка я гледаше хладно и търпеливо понасяше своята примка.
— Ако ми помогнеш да се освободя — отвърна тя с рязък глас, снишен до тихо мъркане — аз ще отговоря на твоите въпроси.
Рен се колебаеше. Не можеше да реши.
— Фффппхт! Ти по-добре побързай — посъветва я Стреса. — Преди да е дошъл Уистеронът.
— Уистерон?
Рен погледна отново към Гарт, показвайки му със знаци какво бе казала Стреса. Гарт отговори кратко. Рен се обърна обратно.
— Откъде да знаем, че няма да ни нараниш? — попита тя комбинираната котка.
— Харррул. Щом не сте от Мороуиндъл, а идете от толкова далече, тогава вие сте по-опасни от мен — отговори Стреса, стигайки толкова близко до смях, колкото вероятно можеше. — Сега побързайте. Използвайте дългите си ножове, за да прережете паяжината. Само с ръба на острието внимавайте да не я докоснете с плоската му страна. — Странното същество направи пауза и за първи път Рен видя признак на отчаяние в очите му. — Няма много време. Ако ми помогнете, хрроуу, може би аз на свой ред също ще мога да ви помогна.
Рен направи знак на Гарт и те отидоха до мястото, където беше хваната комбинираната котка, внимавайки да избегнат всяка от висящите все още на мястото си примки. Действувайки бързо, те прерязаха нишките, оплитащи съществото и после се отдръпнаха назад. Стреса прескочи чевръсто падналата паяжина и успокоена мина покрай тях до мястото, където почвата беше твърда. Тя изправи своите бодли и буйно се разтърси. И Рен, и Гарт трепнаха при внезапното движение, но никакъв бодил не се отправи към тях. Комбинираната котка само се отърсваше от последните остатъци от паяжината, полепнали по тялото й. Тя започна да се почиства, после спря, като си спомни, че я наблюдават.
— Благодаря ви — каза тя със своя нисък груб глас. — Ако не бяхте ме освободили, щях да умра. Грруул. Уистеронът щеше да ме изяде.
— Уистеронът ли? — попита Рен.
Комбинираната котка отпусна назад бодилите си, игнорирайки въпроса.
— Вие самите би трябвало вече да сте мъртви — заяви Стреса. Котешкото лице отново се набръчка. — Пфффтт! — изфуча тя. — Вие или сте големи късметлии, или ви пази магия. Кое от двете?
Но Рен не отвърна веднага.
— Ти обеща да отговориш на моите въпроси, Стреса — каза накрая тя. — Разкажи ми за елфите.
Комбинираната котка се сви и седна на задните си лапи. Тя беше по-едра, отколкото изглеждаше в примката. По големина тя бе по-близо кучето, отколкото до котката или до бодливото свинче, на което приличаше.
— Елфите — каза тя с промъкващото се отново в гласа й ръмжене — живеят във вътрешността на острова, високо по склоновете на Килешан в града Арборлон, хрроуггх, където демоните са ги затворили в клопка.
— Демоните ли? — попита Рен, мислейки веднага за тези, които бяха затворени вътре в Забраната от Елкрис. Веднъж се бяха измъквали по времето на Уил Омсфорд. Бяха ли го сторили отново? — Как изглеждат тези демони? — попита настойчиво тя.
— Сссссттт! Като голям брой различни създания. Какво значение има? Работата е, че са ги направили елфите и сега не могат да се освободят от тях. Пффг! Лошо им се пише на елфите. Магията на Преградата вече угасва. Не след дълго това ще сполети и всичко останало.
Комбинираната котка почака, докато Рен асимилира тези най-последни новини. Все още не разбираше твърде много неща.
— Елфите са направили демоните? — повтори объркана тя.
— Преди години. Когато не можеха да измислят нищо по-добро. — Но от какво са ги направили?
Стреса се облиза. Езикът й беше тъмно виолетов, а лицето — кафяво.
— Защо дойдохте тук, гррулл? — попита тя. — Защо търсите елфите?
Рен почувствува ръката на Гарт, поставена предупреждаващо на рамото й. Тя се обърна и го видя да прави жест към джунглата.
— Хссттт, да. Аз също го чух — обяви Стреса, надигайки се бързо. — Уистеронът. Той излиза на лов, проверява своите примки за храна. Трябва бързо да се махаме оттук. Щом открие, че съм избягала, ще тръгне да ме търси. — Комбинираната котка разклати бодлите си. — Ххгггх. Тъй като вие изглежда не знаете пътя, по-добре ще е да ме следвате.