Стреса тръгна рязко, а Рен побърза да я стигне, следвана от Гарт.
— Почакай за момент! Що за същество е този Уистерон? — попита Рен.
— По-добре ще е никога да не разбереш — отвърна загадъчно Стреса, а всичките й бодли се изправиха. — Това блато се нарича Ин Джу. Тук Уистеронът е изградил дома си. Ин Джу се простира по целия път до Черния корниз, а разстоянието е доста голямо. Пхффагхх.
Стреса се помъкна нататък, движейки се много по-бързо, отколкото очакваше Рен.
— Аз все още не разбирам откъде знаеш толкова много за елфите — каза Рен, бързайки зад Стреса. — Или как всъщност говориш. На Мороуиндъл всички ли говорят?
Стреса хвърли назад един котешки поглед, проницателен и разбиращ.
— Рраарггх, забравих ли да ти кажа? Причината е, че аз също съм направена от елфите. Хсссстт.
Комбинираната котка се обърна отново напред.
— Стига толкова въпроси. По-добре ще е да помълчим за известно време.
Тя се движеше бързо между дърветата, мълчалива като гроб, оставяйки Рен да я следва с Гарт и да размишлява, объркана и смаяна.
ГЛАВА VII
Те се движеха бързо и мълчаливо през Ин Джу. Комбинираната котка водеше със своето кафеникаво бодливо тяло, тътрещо се през храсти и в треви, под къпини и над дънери, като че ли те бяха едно цяло, едно единствено препятствие, изисквайки за преодоляването си едно и също усилие. Рен и Гарт я следваха, принудени да заобикалят гъстите храсталаци, да избират по-предпазливо своя път и да опитват почвата преди да стъпят върху нея. Те успяваха да не изостават само защото Стреса бе достатъчно съобразителна, за да поглежда от време на време назад и да ги изчаква, докато я настигнат.
Никой от тях не говореше, докато се движеха бързо, но всички се вслушваха внимателно за звуци от преследването на Уистерона.
Джунглата ставаше все по-тъмна и паяжините започнаха да се появяват навсякъде. Много нишки от примки се влачеха зад тях дълго след като бяха прескочени или разкъсани. Определена част от тях служеше за задействане на мрежи, прострени от върховете на дърветата, през храсти и дори върху ями в земята. Паяжините бяха прозрачни и невидими, освен на местата, където полепналите върху тях листа и прах им бяха придали цвят или очертания. Но дори тогава бяха трудни за откриване. Рен скоро се отказа да търси каквото и да било друго, съсредоточавайки се единствено върху опасните мрежи. Подобни паяжини би могъл да изплете един голям паяк, мислеше си тя и си представяше Уистерона като такъв. Те бягаха вече от няколко минути, когато най-после чу да се движи. Звукът стигаше ясно до нея — от чупене на храсти и клони на дървета, от драскаме по кора и от разплискване и разпенване на вода. Уистеронът беше голям и не си правеше труда да прикрива идването си. Той вдигаше шум, като че ли някакъв огромен валяк се търкаляше върху всичко, неумолим и неизбежен. Ин Джу бе като огромна зелена катедрала, в която е била нарушена тишината. Рен изведнъж много се уплаши.
Минаха през един обширен клиринг, в който беше се образувало някакво езеро, принуждавайки ги да променят посоката. След кратко колебание го заобиколиха отдясно по една изпъкнала ивица, върху която растяха гъсти къпинови храсти. Стреса, забравила за останалите, си пробиваше път през тях. Рен и Гарт я следваха смело, игнорирайки одраскванията и порязванията, които получаваха. Зад тях звуците от идването на Уистерона се усилваха. После внезапно изчезнаха.
Стреса мигновено спря, замръзвайки на място. Скитниците сториха същото. Рен се вслушваше без да мърда. Гарт опря длани на земята. Всичко беше тихо. Дърветата се извисяваха неподвижни около тях. Слаба светлина проникваше през завесата от лека мъгла. Чуваше се единствено шумоленето на вятъра… Само гдето нямаше никакъв вятър. Рен изстина. Въздухът беше неподвижен като смъртта. Тя погледна бързо към Стреса. Комбинираната котка гледаше нагоре. Уистеронът се движеше по дърветата.
Гарт се изправи отново и извади дългия си нож. Рен търсеше като обезумяла в покрива от преплетени клони над главата си, правейки напразни усилия да улови присъствието на нещо. Шумоленето беше по-близо и по-лесно различимо. Вече не идваше от шепота на вятъра в листата, а от движението на нещо огромно:
Стреса започна да тича — една странно оформена буца бодлива земя, носеща се към горичка от коа, някак си мълчалива, но в същото време и обезумяла. Рен и Гарт я последваха доброволно и без да задават въпроси. Рен се потеше обилно под дрехите си, а тялото я болеше от усилието да пази тишина. Тя се движеше приведена, страхуваща се да погледне назад, нагоре и на където и да е другаде освен към мястото, към което тичаше Стреса. Шумоленето на листата пълнеше ушите й, а имаше и шум от чупене на клони. Птици се стрелкаха през подобната на пещера гора — струи от цветове и движение, които изчезваха за миг. Джунглата проблясваше влажна и смръзнала се около нея — един застинал живот, в който се движеха само те. Горичката от коа се издигаше отпред. Масивни стволове, носещи ярдове мъхести пълзящи растения, огромни древни гиганти, вкоренени дълбоко във времето.