Комбинираната котка я фиксираше със своите ясни очи. Рен не можеше вече да вижда или чува Гарт. Гняв и чувство на безсилие я изпълниха. Къде беше той? Какво му се случи? Тя трябваше да го намери! Трябваше да…
В този момент Стреса се надигна и тръгна отново напред, а заедно с нея и Рен. Те си запробиваха с мъка път през гъстия листак, като се оглеждаха в мъглата и се вслушваха. Внезапно Рен отново чу шум от борба и за миг нещо пред тях се размърда. Настръхнала, Стреса тръгна тромаво напред. Рен беше на една крачка зад нея. Нещо изпищя от болка и се метна настрана. Гарт се появи за момент и после отново изчезна от погледите им.
— Гарт! — извика Рен и се хвърли безразсъдно напред.
Огромният Скитник лежеше проснат. Беше издраскан и натъртен, но иначе здрав. С каквото и да се беше сражавал, то очевидно се бе уморило от борбата. Гарт позволи на момичето да го прегърне за миг, после нежно се освободи и се изправи на крака.
Стреса ги поведе отново между дърветата, през гъстите храсти и край скалите от застинала лава. Група мълчаливи и безформени сенки мина над главите им и изчезна. Шумовете от преследване продължаваха да се засилват около тях, груби и обезпокоителни. С бърз ход вървяха по някаква равнина към една височина, която бе потънала в мъглата. Стреса ги преведе бързо по един улей към коритото на пресъхнал поток.
Нов ужас, движещ се тромаво, се показа от мъглата едно създание, което смътно приличаше на човек, но с множество крайници и лице, състоящо се сякаш само от челюсти и зъби. Стреса се сви на топка, а бодлите щръкнаха във всички посоки. Чудовището атакува без да се бави. Рен измъкна за отбрана своя меч и отскочи настрана, като се изплъзна от хватката на нетърпеливите пръсти. Гарт остана твърдо на мястото си и остави съществото да се приближи към него. После започна да му нанася толкова бързи удари, че Рен едва успяваше да следи движенията на меча му. От звяра рукна кръв, но това твърде малко го забави. Огромният Скитник отскочи назад и встрани и после отново се втурна срещу него. Рен атакува отзад, но една огромна ръка се завъртя и я прати във въздуха. Продължавайки да стиска своя меч, тя стана и видя създанието почти върху себе си. Гарт профуча бързо под него, грабна я и я издърпа. Те отново затичаха много бързо по лъщящата черна скала. Острите камъчета скърцаха под ботушите им. Гарт забави хода си без да спира и я пусна долу. Щом краката й докоснаха земята, тя мигновено започна да тича заедно р него. Рен виждаше Стреса напред, някак си отново поела водачеството и чуваше ръмженето и пръхтенето на съществото отзад.
После нещо експлодира от сенките вляво от нея и я удари. Болка премина по рамото й и тя видя кърваво петно върху ръкава си. Там имаше разкъсване от зъби и нокти. Тя изпищя и блъсна вкопчилото се в нея нещо, каквото и да беше то. Беше твърде близо, за да може да използува меча си. Гарт изскочи изневиделица, сграбчи нападателя с голи ръце и го откъсна от нея. Тя видя грозното му изкривено лице и криво тяло, когато то падна. С вик се хвърли към него с меча си и го насече на парчета.
— Грррллл! — Стреса беше до тях. — Трябва да се скрием! Сссттт! Твърде много са!
Отзад, твърде близо до тях, преследващото ги чудовище нададе триумфиращ рев. Те избягаха отново от него, скривайки се в мъглата, през плетеницата от сенки и полусенки, като се препъваха и лавираха по своя път напряко по скалата. Раната на Рен кървеше силно. Тя виждаше кръв и по Гарт, но не бе сигурна дали беше негова или нейна. Устата й бе пресъхнала, а гърдите й изгаряха щом си поемеше въздух. Силите започваха да я напускат.
Изкачиха се на върха на едно възвишение и изведнъж Стреса, която продължаваше да води, изчезна внезапно от погледите им. Бързайки към мястото, където бе паднала, те я откриха просната непохватно на дъното на една недълбока падина.
— Бързо тук! Това място е удобно за скривалище! — извика тя като фучеше и съскаше, докато се изправяше на краката си.
С мъка се свлякоха надолу и проследиха погледа й. Под една козирка в скалата имаше пукнатина, която извиваше неизвестно накъде.
— Сссстттппп! Бързо вътре! Хайде, мястото е достатъчно безопасно! — — подкани ги комбинираната Котка, Когато те не реагираха, тя се втурна заканително към тях. — Скрийте се! Аз ще отпратя създанието и ще се върна за вас! Хррггглл! Хайде! Веднага!
Стреса се обърна рязко и изчезна. Гарт се поколеба само за миг и после се пъхна в пукнатината. Рен беше на крачка зад него. Те протегнаха ръце, щом тъмнината ги обгърна, и тръгнаха пипнешком напред. Пукнатината се заспуска надолу в лавата. Когато влязоха достатъчно навътре, така че едва виждаха светлината отвън, те се свиха ниско долу и зачакаха.