— Кралицата ли? — попита Рен, примигвайки от учудване.
Бухалът отхвърли въпроса с поклащане наглава.
— Вие сте изминала целия този път, за да намерите елфите, Рен Омсфорд? За какво? Защо се интересувате какво е станало с нас? — Около очите му се образуваха бръчки. — Имате голям късмет, че ви намерих. Имате късмет, всъщност, че дори още сте жива, Или може би греша. Виждам, че вие самата сте елф. — Усмивката изчезна. — Възможно ли е…?
Гласът на елфа колебливо заглъхна. В очите му имаше нещо, което Рен не можеше да различи. Липса на вяра, на надежда, на какво? Тя понечи да каже нещо, но Бухала, й направи знак да мълчи.
— Рен, аз ще ви заведа в града, но вашите приятели ще трябва да чакат тук — каза той. — Или поточно при реката, където е поне относително безопасно.
— Не — отвърна веднага Рен. — Моите приятели ще дойдат с мен.
— Не е възможно — обясни Бухала. Гласът му оставаше търпелив и вежлив. — Забранено ми е да водя в града който и да било друг освен елфи. Бих постъпил другояче, ако можех, но законът не може да бъде нарушен.
— Пхффт. Аз мога да чакам при — хгуулл реката — измърмори Стреса. — Във всеки случай изпълних обещанието си.
Рен не й обърна внимание. Продължаваше да гледа втренчено Бухала.
— Там не е безопасно — настоя тя.
— Никъде не е безопасно — отвърна тъжно другият. — Стреса и Фавн са свикнали да се грижат за себе си. И твоят приятел Гарт изглежда достатъчно способен на това. Ден или два, Рен — това ще бъде всичко. Дотогава ще успеете да убедите Съвета да ги пусне да влязат вътре. Или вие ще можете да напуснете и да се присъедините към тях.
Рен не знаеше за какъв Съвет говореше той, но макар че бе готова да отстъпи за Стреса и Фавн, нямаше намерение да изостави Гарт. Комбинираната котка и Дървесният пискун сигурно бяха в състояние да оцелеят и сами, но този остров беше така чужд и коварен за Гарт, както и за нея и тя бе решена да го вземе със себе си.
— Тук трябва да има още един… — започна Рен.
Внезапно се чу крясък и една вълна от създания с много крайници се появи от мъглата. Рен едва успя да вдигне поглед, когато те връхлетяха върху нея. Тя мерна за миг втурналия се в нощта Фавн, свиващото се на топка бодливо тяло на Стреса и Гарт, който се втурна, за да я защити и после полетя от удар във въздуха. Тя измъкна меча си навреме, за да съсече най-близкия нападател. Шурна кръв и създанието се строполи на земята. Навсякъде гъмжеше от тела, криви и черни, подскачащи наоколо, които се хвърляха да дерат и разкъсват телата на малката група. Бодлите на Стреса полетяха към едно от съществата и го отпратиха назад. Гарт отхвърли един звяр и влезе в бой до Рен. Двамата опряха гърбовете си и започнаха да се сражават с прииждащите пълчища. Тя не можеше да ги види ясно. Виждаше само части от уродливите им тела и блестящите им очи. Рен потърси Бухала, но никъде не можа да го открие.
После внезапно го видя да изниква от земята като някаква сянка и да посича двама от нападателите преди те да схванат какво става. В следващия миг той отново изчезна, за да се появи на друго място с две дълги ками в ръце, въпреки че Рен не си спомняше да е видяла преди някакви оръжия у него. Елфът беше като фантом, който се плъзгаше сред нападателите. Показваше се и отново изчезваше, преди някой от тях да успее да го улови с поглед.
Гарт атакуваше, отхвърляйки нападателите настрана с мощните си ръце. Демоните задържаха позицията си за момент, а после отстъпваха, за да се прегрупират. Викове се чуваха навсякъде в тъмнината.
Орин Страйът се материализира до Рен. Думите му бяха резки и настойчиви:
— Бързо. По този път. Всичките. Ще мислим за Съвета по-късно.
Той ги поведе през ивицата застинала лава и после отново в дефилето. Звуци от преследване идваха отвсякъде. Те тичаха, приведени ниско, през скалния басейн, като криволичеха между огромни скални блокове и минаваха по преки пътеки. Водеше ги Бухала — един фантом, който сякаш след всеки завой щеше да изчезне в нощта. Не бяха изминали голямо разстояние, когато нещо малко и рунтаво скочи върху рамото на Рен. Тя ахна и се наклони, опитвайки се да се освободи от него, но после се изправи, защото разбра, че това е Фавн, който се връщаше от някъде, където се бе скрил. Дървесният пискун се зарови в рамото й и тихо зацвърка. Секунди по-късно демоните отново ги настигнаха, излизайки още веднъж на тълпи от мъглата. Те префучаха покрай Стреса, която мигновено се сви на топка с насочени във всички посоки бодли, и се нахвърлиха върху хората. Гарт пое главния удар на атаката като стена, която отказва да се огъне, и започна да отхвърля съществата едно след друго. Рен се биеше до него, бърза и пъргава, а острието на късия меч проблясваше вляво и вдясно.